01.03.2017 

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си пред „БСП за България“. Работната среща бе част от поредицата срещи, които четирите работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, провеждат с политическите партии във връзка с предстоящите парламентарни избори на 26 март 2017 г. От страна на „БСП за България“ в срещата участваха Корнелия Нинова, председател на БСП, Петър Кънев, Драгомир Стойнев и Георги Търновалийски.

Работодателските организации получиха подкрепата на БСП за решаване на проблем номер едно за българския бизнес – липсата на човешки ресурси за икономиката. АОБР настоява за бърза и дълбока реформа в образованието, така че то да произвежда кадри, търсени от бизнеса, както и за въвеждане на икономически механизми и стимули за насърчаване на реализацията на завършилите млади хора в България. Бизнесът иска и преразглеждане на миграционните политики на държавата в посока ограничаване износа на български специалисти и облекчаване на вноса на работна ръка от страни извън ЕС, в които има българска диаспора на базата на двустранни спогодби. Работодателските организации се ангажираха да се включат в планираното от БСП изработване на карта на България с търсените от бизнеса кадри по места, което да помогне при определяне на план приема в професионалното и висшето образование.

Двете страни са на единно мнение и по отношение на необходимостта от мерки за насърчаване на българската индустрия и българското производство чрез пазарно ориентирани механизми. Бе обсъдена и възможността за реформа в земеделските политики, която да ограничи износа на суровини и да насърчи преработката на селскостопанска продукция в страната. В тази връзка АОБР подкрепи намерението на БСП за ограничаване тавана на субсидиите с цел повече земеделски стопани да се възползват от подпомагането и да развиват своите стопанства.

Работодателите получиха подкрепа и за намаляване на регулаторните режими и административните прегради особено пред малките и средните предприятия, включително и чрез въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие по презумпция. Съгласие има и за ускореното въвеждане на електронното управление във всички сфери на държавното управление. „Регулаторните режими трябва да бъдат сведени до минимално изискуемите от европейското законодателство, като в същото време България трябва да престане да бъде само изпълнител на изискванията на ЕС, но и да играе по-активна роля като страна член и да защитава позициите си“, заяви Цветан Симеонов, председател на БТПП. В тази връзка председателят на АИКБ Васил Велев алармира за опасността да бъдат затворени енергийни мощности в Маришкия басейн в следващите години, ако се допусне през април Европейската комисия да одобри директива за големите горивни инсталации, която поставя неизпълними за България норми в посочените срокове.

Камен Колев, заместник-председател на Българска стопанска камара, призова за допускане на частния капитал в реализацията на инфраструктурните обекти в страната с помощта на публично-частно партньорство. Иван Бойков, заместник-председател на КРИБ, направи предложение за опростяване и стандартизиране на процедурите по инвестиционните процеси. „Водещото в инвестиционния процес трябва да е социално-икономическото развитие на региона, а контролът върху въздействието на околната среда трябва да се осъществява от държавата, а не от екологичните организации“, заяви Бойков.

Работодателските организации поставиха и въпроса за по-активни действия от страна на държавата за влизането на България в чакалнята на еврозоната ЕRM2, като получиха уверението на БСП, че този разговор ще бъде проведен отново в детайли.

По време на разговорите бе отбелязано принципното различие между работодателските организации и БСП по отношение на данъчната политика. „БСП няма да отстъпи от намерението си да въведе 20% данък върху доходите над 10 000 лв.“, заяви Корнелия Нинова. „Преди да се пристъпи към увеличение на данъците, трябва да се запушат течовете в бюджета и да се съберат данъците, от тези които ги дължат“, заяви Васил Велев, председател на АИКБ. Той даде и примерен списък на пробойните, които годишно достигат 12-13 млрд. лв. – сивия сектор, контрабандата, обществените поръчки, енергетиката, инвалидните пенсии, картелите, търговските вериги, големи корпорации, които не плащат данъци в България, концесиите, неефективната администрация. „Ако публичните средства се управляват по-ефективно и прозрачно и се намалят разхищенията и кражбите, то тогава данъкоплаците с по-голяма готовност биха плащали по-високи данъци“, посочи Васил Велев.

В работната среща участваха:
– от страна на АИКБ – Васил Велев, председател на УС, Кънчо Стойчев и Никола Зикатанов, заместник-председатели;
– от страна на БСК – Камен Колев и Димитър Бранков, заместник-председатели;
– от страна на БТПП – Цветан Симеонов, председател на УС, Васил Тодоров, главен секретар, Олга Чугунска, експерт „Икономически анализи и политики“, Мирослава Маркова, експерт „Международно сътрудничество и международни организации“;
– от страна на КРИБ – Иван Бойков, заместник-председател на УС, Боряна Манолова, член на УС и Румяна Георгиева, парламентарен секретар.

Вижте и ПРЕССЪОБЩЕНИЕ от събитието.