Работодателите с обща позиция за минималната работна заплата

Дата: 10.02.2017/Медия: news.bg

В Министерство на труда и социалната политика започнаха срещите между служебния министър на труда и социалната политика Гълъб Донев и организациите от страна на работодателите и синдикатите за договаряне на условията за формиране на минималната работна заплата.

По време на нея работодатели и синдикати представиха своите позиции за механизъм за определянето на минималната работна заплата.

Работодателските организации, членуващи в АОБР (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) имат обща съгласувана позиция.

В позицията се застъпва предложението за ратификация на Конвенция 131 на Международната организация на труда. Според АОБР минималната работна заплата следва да се определя при отчитане на обективни икономически показатели.

Това означа и да се отмени с акт на Министерски съвет на добавките за прослужено време, каквито няма в нито една страна от ЕС, като се запазят брутните възнаграждения на работниците и служителите, за постигане на съпоставимост на величините на МРЗ и СРЗ, доколкото статистиката отчита Брутната СРЗ, а МС определя размер на Основна МРЗ.

Според работодателските организации размерът на минималната работна заплата следва да има граници: долна граница да е линията на бедност за страната, а като горна граница да се вземе съотношението между минималната и средната работна заплата в България, което да не е по-високо от средното за ЕС съотношение.

В позицията на работодателските организации също се застъпва идеята, че на равнище бранш и предприятие могат да се договарят и по-високи размери на МРЗ, като споразуменията обвързват подписалите ги страни, респективно техни членове.

работодателите настояват и за отпадане на определянето на минимални осигурителни доходи /МОД/ по икономически дайности и длъжности. МОД не се прилагат в нито една държава членка на ЕС, практически е преустановено тяхното договаряне, и работодателите не възнамеряват да договарят и в следващите години.

 


Работодателските организации представиха приоритетите си за 2017 г.

Дата: 06.02.2017/Медия: bgrabotodateli.org

Четири ключови направления ще бъдат приоритетни в дейността на национално представителните работодателски организации през 2017 г.:
1)Осигуряване на човешки ресурси за икономиката;
2)Подобряване на бизнес средата в България за повишаване на конкурентоспособността на българските производители;
3)Подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз;
4)Развитие на капиталовия пазар.
Годишните приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР)[1] бяха представени на пресконференция днес (6 февруари 2017 г.) от ръководителите на четирите организации.
През 2017 г. ротационен председател на АОБР ще бъде АИКБ, която ще координира дейностите на асоциацията.
В експозето си пред участниците в пресконференцията председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че основна пречка за ускореното икономическо развитие на нашата страна е недостигът на човешки ресурси – не само високо квалифицирани, а с всякаква квалификация, при това във всички икономически дейности. „Принципът „Парите следват ученика“ не оправда очакваното, тъй като ученикът не следва след това нуждите на икономиката и стана така, че данъкоплатците плащат едни пари за образование, които не се връщат в икономиката. Професионалното образование трябва да получи отново право на живот, тъй като професионалните гимназии се превърнаха по-скоро в езикови гимназии. От 2014 г. се очаква наредба за защитените професии, за които няма достатъчно кандидати, но има остра нужда от тях за икономиката. Във висшето образование държавната поръчка трябва да се промени в посока увеличаване дела на техническите и математическите специалности за сметка на някои хуманитарни. Трябва да се въведат държавни стипендии за дефицитни специалности, с които да се привлекат млади хора и да се ангажират да работят в страната в следващите 3-5 години, като бизнесът може да се включи като надгради тези стипендии и сключи договор за работа в конкретното предприятие“, каза Васил Велев. Според него, необходими са и промени в политиките по трудова миграция. „Ние като държава способстваме за износа на човешки ресурси и продължаваме да ограничаваме вноса“, подчерта Велев и допълни, че „и през миналата година не бяха приети предложенията на бизнеса за разширяване на списъка за получаване на синя карта, с изключение на някои специалности в ИТ сектора“.
Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев, необходимо е драстично да бъде ограничена административната намеса на пазара на труда, вкл. по отношение определянето на минималната работна заплата, класовете за прослужено време и минималните осигурителни доходи, което в момента се осъществява без необходимата методология и без оценка на въздействието.
„Трябва да има механизъм, който да почива на конвенциите на Международната организация на труда и да е ясно при каква производителност на труда каква МРЗ можем да си позволим“, каза Божидар Данев. Освен това, според изпълнителния председател на БСК, необходими са радикални промени в Кодекса на труда, който е от 1985 г. и не отговаря на съвременните тенденции към цифровизация на икономиката. „Ако искаме да станем част от цифровото общество, трябва да пристъпим към генерални изменения на КТ“, каза Данев. Той подчерта, че у нас редица законодателни актове не се изпълняват, вкл. не се изпълняват и директиви на ЕС. За пример той посочи продължаващото определяне на такса „битови отпадъци“ не по количество, а по данъчна оценка на имота или по отчетна стойност на активите. „Не се прилага принципът „замърсителят плаща“, който е заложен и в европейското законодателство и практика, и в българското законодателство“, категоричен бе Б. Данев. По отношение на бизнес средата, изпълнителният председател на БСК посочи, че администрацията е обявила война на малкия и среден бизнес у нас. Само за 2016 г. ръстът на приходите в държавния бюджет от такси е 11,2%, а за 2017 г. се предвижда нов ръст от 7,6%. За сравнение, в Словения приходите от такси в бюджета са едва 0,2%, т.е. над 24 пъти по-малко, отколкото в България. „Това е икономическо зло. Това означава корупция, сив сектор, срив на инвестициите, намаляване на работните места“, категоричен бе Данев. Той допълни, че приходите в бюджета от концесии са едва 3%, което е в пъти по-малко от приходите от такси.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов подчерта, че „електронното управление присъства в челните нужди на бизнеса в България, но за съжаление, през последните години много се говори, но не се действа“. Според него, се правят дребни, но недостатъчни стъпки. „Без прекъсване на връзката между молител за публична услуга и самата администрация. Докато тази връзка не бъде прекъсната, няма как да чакаме резултати в борбата с корупцията, затова електронното управление е приоритет, от който няма да се откажем“, каза Симеонов. Друг важен приоритет за работодателските организации, представен от Цв. Симеонов, е председателството на България на Съвета на ЕС през 2018 г. Според председателя на БТПП, институциите са получили до момента достатъчно помощни материали и от социалните партньори, и от предишни председателстващи ЕС държави, но до момента липсва адекватна информация за това какво се върши по отношение на българското председателство. „Председателството е източник на много възможности, затова трябва да направим необходимото, вкл. по линия на участието ни в европейски организации, които също могат да подпомогнат нещата така, че определените от България приоритети да бъдат реализирани“, подчерта Цветан Симеонов.
„Запазването на съществуващия данъчен модел е от изключителна важност за поддържане на конкурентоспособността на нашите предприятия“, заяви на свой ред председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Той изтъкна като положително явление, че в досега представените програми на политически сили не се говори за увеличение на данъчната тежест и няма „данъчни екзотики“, с изключение на декларираното от БСП намерение за двойно по-високо облагане на доходите над 10 000 лв. Подобна мярка, според председателя на КРИБ, ще удари хората от т.нар. средна класа и ще е пореден стимул за бягство на квалифицирани кадри от страната ни, както и за ръст на сивия сектор. „Това е пак някакъв евтин популизъм в стил „Дайте да ударим богатите!“. Богатите пак ще намерят как да плащат по-малко данъци, но с такова решение ще ударим средната класа“, категоричен бе Домусчиев. Друг важен за работодателите приоритет, представен от председателя на КРИБ, е влизането на България в ERM II (т.нар. предверие на Еврозоната).
По време на пресконференцията стана ясно, че работодателските организации ще работят със следващите правителство и парламент за нова енергийна стратегия, която да гарантира предсказуемост и дългосрочно устойчиво развитие на енергетиката. Бизнесът няма да подкрепи мащабни енергийни проекти с публично финансиране. „Не ни трябват нови ТЕЦ- ове в Мариците по схемата, която реализираха предишни правителства. Ако някой иска да прави ядрена енергетика, да дойде като частен инвеститор и да строи. При всички положения ще бъдем против такива „големи шлемове“ за сметка на публичен ресурс“, каза Кирил Домусчиев, а Васил Велев припомни, че преди време премиерът Борисов попита работодателите защо не са протестирали, когато са се сключвали договорите с американските централи. „Не протестирахме, защото не знаехме какво пише в договорите. Сега искаме да знаем какво пише за новите мегапроекти, за да преценим дали да протестираме“, каза Велев. „Намесата на управленския елит в енергетиката доведе до това състояние. Политически решения доведоха до бума на ВЕИ, политически решения доведоха до изграждане на блоковете в АЕЦ „Белене“. Политическо решение бяха договорите с американските централи. Въпросът е каква е намесата на политиците в разбиването на българската енергетика“, коментира Божидар Данев.
По отношение президентското вето срещу новоприетия Закон за концесиите работодателските организации изразиха различни позиции с оглед спецификата на своята членска маса. От КРИБ се обявиха категорично против ветото, като се аргументираха с продължилата повече от 6 месеца публична дискусия по законопроекта. От БТПП обещаха конкретна позиция, след като се запознаят с мотивите на Президента. От АИКБ уточниха, че членуващите в асоциацията браншови организации заемат противоположни позиции, поради което е трудно да се излезе с обща позиция, удовлетворяваща
всички. Позицията на БСК е, че новият Закон за концесиите е съобразен с европейските директиви, но и отваря широко вратата за корупция, ако не бъдат въведени необходимите норми за засилен контрол от страна на държавата върху целия процес на концесиониране.
В отговор на журналистически въпрос, ръководителите на работодателските организации заявиха, че няма да подкрепят една или друга политическа сила на предстоящите парламентарни избори, а биха подкрепили определени политики, които са полезни за развитието на икономиката и обществото.

 


Основната пречка за бизнеса е недостигът на човешки ресурси, смятат работодателите

Дата: 06.02.2017/Медия: Българска телеграфна агенция

Основните приоритети на работодателите са четири – осигуряване на човешки ресурси за икономиката, подобряване на бизнес средата, подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС и развитие на капиталовия пазар. Това каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в Националния пресклуб на БТА при представяне на позициите на Асоциацията на организациите на българските работодатели за развитие на страната през 2017 година.

Основната пречка за бизнеса е недостигът на човешки ресурси – и то не само висококвалифицирани, каза Велев. Необходимо е бърза и ефикасна реформа на образователната система, допълни той. Данъкоплатците плащат пари, които не се връщат в икономиката. Принципът „парите следват ученика“ да бъде преразгледан и професионалното образование да получи отново право на живот, защото универсалните гимназии се превърнаха в езикови, каза Велев.

Нужна е промяна в политиката на трудовата емиграция и облекчаване на внос на работна ръка – най-вече технически кадри. Трябва да се върви към споразумение с трети страни за внос на работници каза Велев. Той даде пример с държави от ЕС, които имат подобни споразумения със страни като Украйна Молдова и Армения.

Откакто работодатели плащат първите три дни от болничните листове те нараснаха от 7 милиона на 13,5 милиона годишно, каза Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Класовете за трудов стаж пречат на бизнеса и могат да бъдат служебния кабинет, допълни той.

С увеличаване на преките данъци върху доходите ще бъде ударена средната класа, каза Кирил Домусчиев и призова за запазване на сегашната данъчна система. „Не ни трябват нови ТЕЦ-ове и да наливаме милиарди в ядрената енергетика. Който иска да прави атомна централа – да поеме риск и да строи без държавно участие и гаранции“, каза Кирил Домусчиев, председател на КРИБ.

Електронното управление е приоритет, на който бизнесът държи. То трябва да обхваща всички публични дейности, включително здравеопазването и правосъдна система, посочи Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Колкото и малко се да увеличат данъците това веднага се отразява на международните класации за икономика, допълни той.

 


Работодателите настояват за подобряване на бизнес средата

Дата: 06.02.2017/Медия: investor.bg

Електронното управление е приоритет, на който бизнесът държи
Основните приоритети на работодателите са четири – осигуряване на човешки ресурси за икономиката, подобряване на бизнес средата, подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) и развитието на капиталовия пазар.
Това стана ясно по време на представяне на позициите на работодателските организации за развитие на страната през 2017 г., предава БТА.
Основната пречка за бизнеса е недостигът на човешки ресурси и то не само висококвалифицирани, каза Велев. Необходимо е бърза и ефикасна реформа на образователната система, допълни той. Принципът „парите следват ученика“ да бъде преразгледан и професионалното образование да получи отново право на живот, иска Велев.
Нужна е промяна в политиката на трудовата емиграция и облекчаване на вноса на работна ръка – най-вече технически кадри. Трябва да се върви към споразумение с трети страни за внос на работници, настоява Велев. Той даде пример с държави от ЕС, които имат подобни споразумения със страни като Украйна, Молдова и Армения.
Откакто работодатели плащат първите три дни от болничните листове, те нараснаха от 7 млн. на 13,5 млн. годишно, каза Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Класовете за трудов стаж пречат на бизнеса, допълни той.
С увеличаване на преките данъци върху доходите ще бъде ударена средната класа, каза Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Той призова за запазване на сегашната данъчна система.
Електронното управление е приоритет, на който бизнесът държи. То трябва да обхваща всички публични дейности, включително здравеопазването и правосъдната система, посочи Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.

 


Какво е важно за бизнеса през 2017 г.

Дата: 06.02.2017/Медия: Дневник

Работодателските организации определят четири ключови сфери за бизнеса през 2017 г. – осигуряване на човешки ресурси за икономиката, подобряване на бизнес средата за повишаване на конкурентоспособността на българските производители, подготовка на българското председателство на Съвета на ЕС и развитие на капиталовия пазар.
Те бяха оповестени на съвместна пресконференция от ръководителите на национално представителните работодателски организации – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конференция на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). От 1995 г. те са обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели.
Според организациите трябва да се направи бърза и дълбока реформа в образованието, която включва и държавни стипендии с ангажименти за последваща реализация. Те настояват и да се спре трудовата миграция, като се насърчи и вносът на кадри от трети страни. Ограничаване на административната намеса на пазара на труда, като се премахнат определянето на минимален осигурителен доход и класовете за прослужено време. Иска се и премахване на правилото, според което работодателят плаща първите три дни болничен на служителите си. Сред важните за бизнеса теми е и въвеждането на по-голяма гъвкавост при прилагане на режима на извънреден труд.
Същите данъци и влизане в еврозоната
След като в рамките на предишния парламент БСП направи опит да премахне въведения плосък данък, сега от бизнеса посочват като особено важно да не се променя данъчната система. Те посочват и че трябва да се вземат всички мерки, за да върви България по пътя на влизането си в еврозоната. В началото на декември това подчерта и управителят на БНБ Димитър Радев.
Очаквано много изисквания бизнесът има към енергийната система, която според него е крайно време да се либерализира, да се премахне таксата „задължение към обществото“, да се ограничат злоупотребите.
Въвеждането на повсеместно електронно управление е сред другите акценти за бизнеса през тази година, както и въвеждането на разходопокривния принцип при определянето на всички видове държавни такси. Работодателите настояват още да се въведе повсеместно така нареченият принцип на мълчаливото съгласие в администрацията и свеждане на регулаторните режими само до минимума, изискван по силата на членството на България в ЕС.
Да се съживи капиталовият пазар
Като мерки да се съживи капиталовият пазар от организациите предлагат да се ограничат свръхрегулациите, да се създадат условия за финансиране на малкия и средния бизнес чрез капиталовия пазар, както и за набирането на пари през борсата на големи инфраструктурни проекти.
Във връзка с предстоящото от началото на 2018 г. председателство на България на Съвета на ЕС бизнесът предлага и той да участва в изготвянето на програмите и определянето на приоритетите му.

 


Бизнесът иска държавна стипендия за защитените професии

Обещанията за средна и минимална заплата на ГЕРБ са „балони“, казват работодателите

Дата: 07.02.2017/Медия: в.Сега

Недостигът на кадри у нас вече не е само при висококвалифицираните позиции, а вече липсват хора с всякаква квалификации за във всички дейности. Затова работодателските организации настояват за „дълбока и бърза“ реформа на професионалното и висшето образование. Това е един от четирите приоритета за тази година на национално представителните работодателски организации. Другите са подобряване на бизнес средата, подготовката за председателство ни на Съвета на ЕС и развитие на капиталовия пазар.
„Принципът „парите следват ученика“ не оправда очакваното, тъй като ученикът не следва след това нуждите на икономиката и стана така, че данъкоплатците плащат едни пари за образование, които не се връщат в икономиката“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев. По думите му трябва да се възроди професионалното образование, тъй като професионалните гимназии сега се превърнали в езикови гимназии. Бизнесът настоява да се появи най-накрая чаканата от 2014 г. наредба за защитените професии, за които няма достатъчно кандидати, но има остра нужда от тях за икономиката. „Трябва да се въведат държавни стипендии за дефицитни специалности, с които да се привлекат млади хора и да се ангажират да работят в страната в следващите 3-5 години, като бизнесът може да надгради тези стипендии и да сключи договор за работа в конкретното предприятие“, каза още Велев.
Работодателите отново се обявиха против административното определяне от правителството на минималните доходи. За минималната заплата бизнесът иска механизъм с точни критерии, за да е ясно при „каква производителност на труда каква минимална заплата можем да си позволим“. Относно обещанията на ГЕРБ за средна заплата от 1515 лв. и минимална заплата от 650 лв., изпълнителният председател на стопанската камара Божидар Данев ги нарече „балони“. „Не е ясно как са направени и откъде са изсмукани тези числа“, каза още Данев. По повод предизборните обещания работодателите заявиха, че са за запазване на данъчната система, а предложението на БСП за двойно по-високо облагане на доходите над 10 хил. лв. определиха като евтин популизъм в стил „Дайте да ударим богатите!“. По думите на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев това предложение щяло да удари средната класа, защото вече квалифицираните кадри получавали като биолози, инженери и др. получавали над 10 хил. лв. Според Домусчиев ефектът от идеята на БСП ще е, че квалифицираните кадри ще избягат от страната и ще се увеличи сивият сектор.
Бизнесът казва, че администрацията е обявила война на малкия и средния бизнес, като го задушава с непосилни такси. Данев посочи, че за м.г. приходите в хазната от такси са се увеличили с над 11%, а за тази година е заложен ръст от още 7.6%. „За сравнение в Словения приходите от такси в бюджета са едва 0.2%, т.е. над 24 пъти по-малко отколкото в България. Това е икономическо зло. Това означава корупция, сив сектор, срив на инвестициите, намаляване на работните места“, заяви Данев. За справяне с корупцията работодателите настояват и за въвеждане на електронното управление.
НАПРЕЖЕНИЕ
Работодателите искат следващият парламент да приеме нова енергийна стратегия, която да гарантира предсказуемост и дългосрочно устойчиво развитие на енергетиката. Категорични са, че няма да подкрепят мащабни енергийни проекти с публично финансиране и са готови да протестират. „Не ни трябват нови ТЕЦ-ове в Мариците по схемата, която реализираха предишни правителства. Ако някой иска да прави ядрена енергетика, да дойде като частен инвеститор и да строи. При всички положения ще бъдем против такива „големи шлемове“ за сметка на публичен ресурс“, каза Домусчиев. „Намесата на управленския елит в енергетиката доведе до това състояние. Политически решения доведоха до бума на ВЕИ, политически решения доведоха до изграждане на блоковете в АЕЦ „Белене“. Политическо решение бяха договорите с американските централи. Въпросът е каква е намесата на политиците в разбиването на българската енергетика“, каза и Данев.

 


Бизнесът тръгва срещу зеления рекет

Важна цел – влизане в чакалнята на еврозоната. Не пипайте данъчния модел, съветват от БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП

Дата: 07.02.2017/Медия: в.Труд

Ограничаването на екологичния рекет от страна на псевдо природозащитни организации, които задушават цели сектори в икономиката, е сред основните приоритети на работодателите в България.
“Ще инициираме промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и други нормативни промени за ограничаване на екорекета на нароилите се стотици т.нар. екоорганизации, които навсякъде ограничават инвестиционните инициативи”, обяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев при представянето на приоритетите за 2017 г. на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
По думите му в КРИБ постоянно се получават писма и оплаквания от зелен рекет, който спира инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрия.
Относно подобряването на бизнес средата четирите национално представени работодателски организации – БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП, настояват да не се пипа данъчният модел в страната, да се работи усилено за влизане в ERM II (чакалнята на еврозоната), както и да се пресекат навреме възраждащите се идеи за осъществяването на големи и скъпи енергийни проекти, които впоследствие натоварват цялото общество.
Четири ключови направления ще бъдат приоритетни в дейността на бизнеса през тази година – осигуряване на човешки ресурси за икономиката, повишаване на конкурентоспособността на българските производители, подготовка на председателството на страната за Съвета на ЕС и развитието на капиталовия пазар.
Според работодателите образованието у нас не произвежда кадри, които впоследствие да се използват в икономиката и това е тежък проблем.
“И вече не става дума само за висококвалифицирани кадри. Недостиг има при абсолютно всички икономически дейности”, каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него моделът “парите следват ученика” се е доказал като неработещ.
Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев смята, че е необходимо драстично да бъде ограничена административната намеса на пазара на труда, включително по отношение определянето на минималната работна заплата, класовете за прослужено време и минималните осигурителни доходи, което в момента се осъществява без необходимата методология и без оценка на въздействието.
Домусчиев: Президентът бе подведен за ветото
Новият Закон за концесиите е преминал през шестмесечно обсъждане
Президентът Румен Радев беше подведен да наложи вето върху новия Закон за концесиите, заяви председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев на пресконференция на Асоциацията на организациите на българските работодатели. По думите му роля във взимането на решението са имали синдикатите и т.нар. екоорганизации. Според него законът е преминал през шестмесечно обсъждане и всеки заинтересован е имал възможност да изкаже възраженията си.
Председателят на КРИБ прогнозира, че ветото може да доведе до санкции от Европейския съюз, защото действащият закон не отговаря на европейското законодателство.
“Има активи в страната, които се рушат, които не се използват и няма желаещи, а ние по никакъв начин не търсим начин как да се реализират последващи инвестиции”, коментира пред “Труд” Домусчиев. По думите му така остават старите закони, които са по-корупционни.
Както писа вестникът, най-голямата работодателска организация изпрати официално писмо до Румен Радев още на 31 януари, в което изложи несъгласието си с упреците към нормативния акт. Според Домусчиев освен писмо организацията е отправила и предложение за среща по въпроса с президента Радев.
Васил Велев, председател на УС на АИКБ:
Нужна е промяна във висшето образование
Във висшето образование държавната поръчка трябва да се промени в посока увеличаване дела на техническите и математическите специалности. Да се въведат държавни стипендии за дефицитни специалности, с които да се привлекат млади хора и да се ангажират да работят в страната в следващите 3-5 г., поиска председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Цветан Симеонов, председател на БТПП:
Трябва действия за електронно управление
Електронното управление присъства в челните нужди на бизнеса в България, но за съжаление през последните години много се говори, но не се действа, заяви председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Според него се правят дребни, но недостатъчни стъпки.