Божидар Данев: Дефицитът на работници пречи на чуждите инвестиции

Божидар Данев: Дефицитът на работници пречи на чуждите инвестиции

Интервюта и медийни участия

в. Стандарт, 2 февруари 2018 г.

-Господин Данев, много се говори за внос на работна ръка от чужбина. Колко голям е дефицитът на работници в страната?

-Според някои колеги е 200 000 в момента, но за голямо съжаление, този дефицит расте. Най-важното е, че дефицитът на работна ръка създава една от основните пречки за навлизане на чуждестранни инвестиции. Така че този проблем е от изключително значение. Аз имам и малко по-различно виждане. Чудесно е да можем да опростим процедурите, да направим така, че да може да се привлича висококвалифициран ресурс от различни страни, но в България има един изключително голям ресурс, който не се ползва ефективно – това са администрацията и служителите в сигурността. Ако бъде въведено ефективно електронно управление, за което говорим от години, може да се освободи част от този ресурс, който в момента е закачен на допинг от бюджета. Този ресурс е немалък – 132 хил. души наброява цялата администрация. При електронно управление няма да има нужда от половината от тези чиновници. Когато то бъде въведено у нас, ще освободи голяма част от този човешки потенциал, който в момента се ползва неефективно. Това са хора, седящи на бюрата си все едно са в собствени имоти и като че ли работата им е да пречат на бизнеса. Забележете каква съпротива има срещу електронното управление – това е тихата съпротива на администрацията. Половината от хората, заети в сектор „Сигурност“, също ще станат излишни при едно по-ефективно управление на системата. В страни като Германия и Холандия, например, заетите в сектор „Сигурност“ са наполовина, а има по-малко престъпления. Така че, освен внос на работници, трябва да има поглед и към вътрешните ресурси.

-Какви са всъщност причините за недостиг на работна ръка у нас?

-Просто икономиката се развива, а образователната ни система е в застой. През последните няколко години, ако говорим за ръст на българската икономика, той е за сметка на ръста на износа. А последният е свързан с разширение на производството и на продукцията. Това изисква повече и по-качествен човешки ресурс. В момента наистина сериозният проблем на българската икономика е човешкият ресурс.

-Какви облекчения трябва да има за бизнеса, който наема работници от трети страни?

-До момента България не е подписала никакви двустранни споразумения с потенциални страни, откъдето могат да бъдат привлечени работници. Говори се от години за такива споразумения, но нищо реално не е направено. Могат да бъдат подписани евентуални споразумения с Молдова, Украйна и редица други държави. Сега има временен внос на сезонни работници, но това не е решение на проблема. Решението е в образованието. През последните 27 години наблюдаваме дезертиране на държавата от образованието. Не се изпълняват конституционните разпоредби за задължително образование на децата до 16-годишна възраст. В момента е пълно с неграмотни деца – няколко стотин хиляди, които търсят възможността да упражняват нискоквалифициран труд. Ще ви дам още един пример. Има 2 млрд. лв. инвестиции за повишаване ефективността на сградния фонд в страната – това е държавен допинг за наемане на нискоквалифицирана работна ръка. Ситуацията от структурна гледна точка не е блестяща независимо от ръста на икономиката.

-Как бизнесът и държавата да си сътрудничат по-добре в сферата на професионалното образование, така че да се произвеждат нужните на бизнеса кадри?

-Има поставено начало на подобен процес на взаимодействие между бизнеса и държавата, но не забравяйте, че плодът на образователната система ще дойде след 15 години. А в момента ние говорим за спешна помощ, за съживяване, ние сме в много тежко състояние. В момента се правят опити да се оживи професионалното образование, но се отчитат преди всичко интересите на хората в образователната система, а не интересите на бизнеса. Настоящият образователен министър Красимир Вълчев прави доста в посока на професионалното образование, но все още постигнатото е недостатъчно.

-Синдикатите твърдят, че вносът на работна ръка от чужбина би довел до социален и трудов дъмпинг. Има ли резон в това твърдение?

-Има една много странна позиция на синдикатите. Не това е начинът да бъде защитен трудовият пазар. Да сте чули някой от синдикатите да говори за обвързването на заплащането с производителност на труда, с трудова дисциплина? Не трябва да се говори само за доходи. Ние сме страна, която не произвежда продукти с висока добавена стойност. Когато не произвеждаме такива продукти и при тези пълчища от администрация, това е ситуацията. Синдикатите упражняваха натиск да се вдигне минималната работна заплата. Сега виждат, че цялата адекватна система на заплащане се срути. Те разрушиха тази система, която отговаряше на българските икономически реалности и възможности. Това са структурни особености, които не се променят с тази лекота, както очакват някои.

-Готви се протест срещу скъпия ток за бизнеса. Как ще се отрази той на храните, стоките и услугите?

-Заблуда, неоснована на икономическа логика, е да се твърди, че повишението на енергийните цени няма да се отрази на цените на стоките и услугите. Разбира се, че при този сериозен ръст на цените на ел. енергията за индустрията ще се стигне и до увеличение на цените на продукцията за крайните потребители. Освен това, не трябва да се забравя, че при предстоящото в средата на годината индексиране на цените на ел. енергията за битовите потребители ще бъде отчетена средната цена на енергията през настоящия период. Т. е. по-високата средна цена днес означава ръст на цената на ел. енергията за битово потребление през втората половина на годината. Мит е, че проблемите на енергийния пазар няма да се отразят на крайните потребители, а само на бизнеса. Виждаме, че инфлацията вече пълзи, защото бизнесът взима превантивни мерки и вдига цените, за да компенсира увеличението на цените на енергията. Ако се изпълнят мрачните прогнози за над 30 на сто ръст на енергийните цени, нещата могат да придобият драматичен характер и България ще се отдалечи от желаната обетована земя на ERM II, където няма да ни допуснат с инфлация над 3%.

-Как трябва да се нормализира според Вас ситуацията на т.нар. свободен пазар на електроенергия?

– Трябва да се направят съответните законови изменения и всички производители на енергия продават само на борсата. Не на собствени платформи, не на нещо друго, което е масово явление в момента. А добавките да бъдат след постигането на цената на борсовия пазар. Това е либерализиран пазар. В момента ние сме в един шизофреничен капан. Това, което ЕК ни съветва, е демонополизация – както на „Булгартрансгаз“, така и на БЕХ. Ако не направим реформа в българската енергетика, българската икономика е обречена на постоянна стагнация.

Внос на работници: По 40 украинци се борят за 1 работна позиция

Внос на работници: По 40 украинци се борят за 1 работна позиция

Интервюта и медийни участия

Нова ТВ, „Здравей, България!“, 2 февруари 2018 г.

Бизнесът пожела облекчение при наемането на работна ръка от чужбина. От работодателските организации поискаха да имат право да наемат повече работници от други държави. Ще доведе ли това до дъмпинг на пазара на труда и заливането му с по-нископлатени кадри? В студиото на „Здравей, България” по въпроса говориха председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Васил Велев отрече твърденията, че бизнесът иска да внесе в страната нископлатени кадри от чужбина, с което да принуди и местните да работят за по-малко пари. „Оценката в средносрочен план на Института за устойчиво икономическо развитие е от порядъка на потребност от 500,000 работници и служители”, каза той. „Тази потребност няма да се реализира за месец или седмица, а в средносрочен план в близките няколко години”, заяви Велев и допълни: „Те са нужни, защото тяхната липса задържа икономическия растеж. В момента най-острият проблем е недостигът на човешки ресурси. Той изпревари корупцията, административните прегради и по острота излиза във всички анкети. Това е в оценката на чуждите инвеститори и на международните институции”.

Васил Велев каза, че има недостиг не само на високо квалифицирани служители, но и на работници във всички сектори. „Няма как да продължим и особено да ускорим икономическия растеж, ако всяка година пазарът на труда напускат приблизително два пъти повече души, отколкото се вливат”, каза той. Велев добави, че идеята на АИКБ е да се „внесат” преди всичко представители на българските общности в Украйна, Молдова и Македония.

„Пазарът на труда не е отворен”, каза още Велев, давайки пример, че за да замине за Полша на един украинец му трябват „няколко дни и 35 евро”, докато за България 300 евро и няколко месеца. „Единствено Валери Симеонов прави енергични усилия да облекчи вноса, но има пасивна и активна съпротива от всички останали”, добави Велев.

Той припомни фактът, че безработицата е под санитарния минимум и добави, че „няма хора, които да искат  да работят и да не могат да си намерят работа”.  Според него, ако в България имаше достатъчно квалифицирани кадри, бизнесът нямаше да иска да внася украинци и молдовци. Той очерта виждането си, че вносът няма да повлияе негативно на заплатите, а дори може да се окаже положителен, тъй като ще спомогне за разширяването на бизнес дейностите. Той добави, че има по 40 кандидати за едно работно място от Украйна и Молдова.

Вижте още във ВИДЕОТО!

Скъпият ток прави много фирми губещи

Скъпият ток прави много фирми губещи

Интервюта и медийни участия

в. Монитор, 2 февруари 2018 г.

– Г-н Симеонов, от 1 януари цялото количество електроенергия за свободния пазар се търгува през борсата. Според вас какви мерки още трябва да се предприемат, за да се намалят рисковете от необосновано увеличаване на цените за крайните потребители от страна на търговците?

– Трябва да има засилен контрол от страна на отговорните институции, който да намали до минимум злоупотребите с ток и картелните споразумения в сектора. В тази връзка Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) внесе сигнал в Комисията за защита на конкуренцията. КЕВР не трябва да стои безучастно и да позволява нарушаване на закона чрез монополен натиск върху клиентите при подписване договор за присъединяване и да позволява присвояване на новоизградените инфраструктури. Трябва да има законодателни промени.

– Според вас има ли конкуренция на свободния енергиен пазар у нас, на който продавачи засега основно са държавните производители АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-2“?

– Не. Както споменах преди малко, за да има конкурентен пазар, е необходимо да има условия за неговото създаване. 54% са разпределени между два основни доставчика – АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД. Допълнително злоупотребите в сектора намаляват значително вероятността за конкурентен свободен пазар. Най-важният елемент – годност на нашата система да осигури ползването на електрическа енергия от съседни страни, не работи, защото според експертите свързаността ни с тях (съседните страни) е само 7%.

– Подкрепяте ли предложението на други работодателски организации и субсидираните производители на ток – ВЕИ-та, когенерациите и американските тецове, да излязат на свободния пазар и да се търгуват само през борсата?

– БТПП също не сме поддръжници на държавната помощ, ако ще работим за пазарната икономика. Иначе създаваме предпоставки за различно третиране на производителите на една и съща стока и нелоялна конкуренция.

– Имате ли сигнали от фирми – членове на БТПП, които са били изненадани от търговците с по-високи цени за снабдяване с електроенергия от свободния пазар по вече сключени договори?

– Да, от наши фирми членове, както и от наши браншови организации получаваме ежедневно протести и искания за действие срещу спекулата на електроенергийния пазар и срещу поредните неуредици над индустрията и производителите. Затова Национално представителните организации на работодателите се обединихме за организиране на протест срещу лошите практики в българската енергетика – на първо място срещу спекулата на енергийния пазар.

Всяко увеличаване на цените на електроенергията се отразяват негативно на предприятията в България поради факта, че в страната 99,8 процента са микро, малки и средни предприятия, които трудно успяват да оцелеят, да не говорим за това да се развият. Едва ли всички ще се предадат – просто ще затегнат коланите и ще повишат цените за крайната продукция. В резултат ще пострадат накрая пак потребителите.

– Какво е средното ниво на поскъпването по новите договори за 2018 г., сключени от членове на БТПП, с търговци на свободния пазар на електроенергия спрямо предходната? Има ли райони на страната, където то да е по-голямо от другаде?

– Teпърва предстои да се направят задълбочени анализи и да се изчислят конкретните размери на загубите за бизнеса. Фирмите търсят всякакви възможни решения, но е рано за равносметка.

– Посъветвахте ли засегнатите предприемачи, имащи по-ниска консумация на производствата си и ползващи ниско напрежение, да се върнат на регулирания пазар на електроенергия?

– Да, стигнахме до ситуация да изпращаме писма на малките и средните предприятия, включени в мрежата за ниско напрежение, в което да им даваме информация при какви условия (профил на електропотребление и обща консумация на електроенергия на предприятието) си струва те незабавно като краткосрочна и палиативна мярка да се върнат към регулирания пазар на електроенергия.

– Отразяват ли се вече завишените цени на тока на свободния пазар на цените на продукцията на фирмите?

– След увеличението на цените на електроенергията на свободния пазар, то ще бъде включено в себестойността на продукцията. Ще има поскъпване на най-жизнено необходимите стоки. Промяната в индекса на потребителските цени на стоките веднага ще окаже влияние върху инфлацията.

– По тази причина има ли фирми с провалени или променени договори по поръчки за износ?

– Към момента нямаме информация за фирми с провалени или променени договори. Със сигурност такива ще има, те ще търпят загуби поради увеличението на цените на тока. За да бъдат по-конкурентни, фирмите предлагат продукция, при която размерът на печалбата е твърде малък и поскъпването на електроенергията на практика може да ги доведе до неплатежоспособност при изпълнение на сключените договори.

– БТПП ще участва ли на насрочения за 28 февруари протест на работодателските организации срещу манипулирането на свободния пазар на електричество?

– Да, имаме решение да подкрепим протеста под наслов „НЕ“ на далаверите в енергетиката!“, като една от национално представителните организации на работодателите, обединени в АОБР. Протестът следва да се разглежда като реакция на исканията на членовете ни, които понасят ударите на енергийния пазар. Протестът срещу спекулата на енергийния пазар е действие в защита на цялата българска икономика. Това по никакъв начин не е политическа акция. Все още БТПП счита, че предложенията на работодателските организации за излизане от ситуацията ще бъдат обсъдени и приети, за да се избегне протеста и да се концентрираме в креативни дейности.

ВИЗИТКА:

Председател на Управителния съвет на БТПП от 17 юни 2009 г.
Зам.- председател на БТПП – юни 1999 – 17 юни 2009
Главен секретар на БТПП – 1993 – 1999 г.
Бил е главен експерт на Търговски регистър в БТПП
Юрисконсулт и главен специалист в БТПП

Евгений Иванов: Ако премиерът Борисов ни покани, бързо ще намерим решение за тока

Евгений Иванов: Ако премиерът Борисов ни покани, бързо ще намерим решение за тока

Интервюта и медийни участия

в. 24 часа, 31 януари 2018 г.

Настояваме обжалването на една съдебна инстанция на ОВОС да обхване и инвестициите клас „А“, и обектите от първостепенно общинско значение, казва изпълнителният директор на КРИБ

Още акценти:

Не приемаме за нормално това, което се случи през 2017 г., а именно недостиг на мегавати на пазара при нормално производство

„Пазителите“ на природата публично да декларират доходи и имотно състояние


– Г-н Иванов, решихте протестът на бизнеса заради поскъпването на тока да е на 28 февруари. Защо точно тогава?

– Той бе планиран отдавна, но не искахме да съвпада с вота на недоверие към правителството, за да не бъде използван за политически цели. Единодушно и четирите работодателски организации решиххме отново да излезем на улицата и да поставим нашите искания.

– Колко хора очаквате да излязат?

– Не искаме да блокираме София в такъв чувствителен период, но ще организираме не по-малко от 10 000 души.Мислехме за повече, защото при последния протест (през юли 2015 г. – б.а) излязоха над 130 000 души активно протестиращи в страната, а заедно с тези, които ни подкрепиха, но не можеха да прекъснат работа, бяха общо 210 хил.

– Отказахте среща с министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Написахте писмо, че проблемите ви трябва да се решат на най-високо ниво. Това не е ли леко високомерно?

– Имахме две срещи с министър Петкова, заедно с всички участници на пазара – БЕХ, НЕК, КЕВР, търговци на ток. Този диалог е изчерпан. Участвахме и видяхме, че нищо не се получава. Даже имаме сериозни съмнения, че този диалог беше използван, за да се тупка топката, за да могат заинтересованите търговци, тези 10-15 души, да заставят нашите членове да подпишат дългосрочни договори на високите цени. Диалог имаше, но нас ни използваха, за да се губи време. Затова решихме, че третата среща е безсмислена и трябва да се отиде на по-високо ниво, за да се реши въпросът. Не сме арогантни, не сме надменни, напротив – ние сме диалогични, но най-вече разумни.

– Същия ден внесохте иск в КЗК срещу двете централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“, не само срещу търговци. Защо?

– Този иск е много отдавна внесен, сега напомняме, че преди време сме поискали да видим дали има нерегламентирана държавна помощ и дали има нарушения в държавните централи и ако е така, какво може да се направи. Минаваме всички законови стъпки.

– Как така е внесен много отдавна?

– На предишния протест внесохме няколко иска – единият беше за зелената енергия, другият – до ЕК с искане за отговор за двете „американски“ централи дали дългосрочните договори не са нерегламентирана държавна помощ. Обърнахме се и към главния прокурор и към КЗК. В случая се обръщаме към КЗК да провери дали няма картел между търговците и други участници на пазара, което донякъде включва и централите. И дали има нарушения на конкуренцията, продажба на мегавати под масата. Не приемаме за нормално това, което се случи през 2017 г., а именно недостиг на мегавати на пазара при нормално производство, което през 2017 г. остава същото като през 2016 г. В същото време масово фирмите получиха по няколко писма за промяна в цените по съществуващи договори, дори и известия за прекратяване на доставките от 1 януари или от 1 февруари.

– Все пак имате предвид картел между „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“, така ли?

– Да, и между самите тях. Те могат да направят картел и да вдигнат цените по нерегламентиран начин за търговците на ток, а оттам те да вдигнат цените за нас. Затова компетентният орган е КЗК. Ако днес се подаде сигнал, решение може да има в края на годината, а в това време икономиката да се срине.

– А дотогава?

– Дотогава държавата може да вземе решения, както парламентът реши всички количества ток, а не само от мощности над 5 мегавата, да се търгуват на борсата. Централите да не продават на собствени платформи, където е голямата далавера. Не може АЕЦ „Козлодуй“ на собствена платформа да продава средно за миналата година по 61 лв. за мегаватчас, а на борсата цената да бъде 78 лв. Затова искаме всичко да е на борсата и там вече можем да очакваме, че ще има свободен пазар и всеки ще може да купува еленергията, която е необходима за производството му на борсова цена, а не на цена на търговец посредник. Трябва да има честно състезание.

Както икономиката работи, произвежда, изнася и се състезава с конкуренти от цял свят, така и енергетиката трябва да работи на пазарен принцип. Пазарът трябва да е свободен, но контролиран срещу пазарни манипулации и санкциониран при такива. Това може да се направи единствено от правителството, КЕВР и КЗК.

– Но нали вече има законово решение всичкият ток за свободния пазар да е на борсата?

– Не, над определени количества е решено, т.е. над 5 мегавата. Парламентът не може да каже какви пакети да се търгуват на борсата. Какво прави АЕЦ „Козлодуй“, дългосрочно големи количества се продават на собствената платформа на ниски цени, а на борсата се пускат малки количества от днес за утре и цената се вдига. И казват – това е пазарът. Не, това не е пазарът. Ако всички количества се свалят от собствената платформа и се пуснат за търговия по дългосрочни договори, цената ще падне. Знаете ли колко е цената в момента във Виена?

– Колко е във Виена?

– 75 лева. В една наистина свободна държава, в която има върховенство на закона, токът се продава на борсата без посредници и ако има, те са с минимални добавки и цената е 75 лв. Ние ще го внесем този ток от Австрия, но проблемът е, че свързаността на нашата мрежа е само 7%. Затова е абсурд да се внесе ток от австрийската борса. Едно от исканията ни за дългосрочна енергийна стратегия е да се повиши свързаността 100%, за да можем да си внасяме ток, откъдето искаме.

Сега нямаме пазар, защото има раздадени патерици за ВЕИ, за дългосрочни договори, за когенерации, за студен резерв и т.н. Всичко това ощетява икономиката.

– Ако влезете на сайта на АЕЦ „Козлодуй“, ще видите, че са свалили платформата си. Всичкият им ток е на борсата.

– Ако са го променили в последните два дни, но аз ви казвам за цялата минала година.

– Смениха го след 1 януари, когато влезе в сила законът.

– До онзи ден те продаваха както си решат. Въпросът е, че сега, за да няма протест, краткосрочно ще пуснат всичко на борсата. Въпросът е да бъде забранено продаването на собствена платформа.

– Вие искахте и дългосрочните договори да се премахнат с „американските“ централи. Всъщност има ли пазар, докато има субсидирани цени на тока?

– Оказва се, че имаме втората по големина такса „задължение към обществото“ след Дания, а тя работи главно с ВЕИ-та. Ние се превръщаме в зелена държава, без това да се иска от никого. Така че исканията са ни разумни, нормални, пазарни и чакахме до последно, докато не видяхме новите предложения на търговците. Имаме фирми, които са били миналата година на 75-76 лв. за мегаватчас, преди месец ултимативно търговците поискаха 125 лв., има и 135 лв. Ако не подпишеш, от 1 февруари ти спират тока.

– Защо големите в бизнеса не купуват тока от борсата и да си правят сами пакетите?

– Защото токът бе изкупен предварително от търговците. Далеч съм от мисълта, че това са всички търговци. Това е малка група, привилегировани, които са успели да купят под тезгяха от АЕЦ „Козлодуй“ на 61 лв., и от „Марица-изток 2“ на 67 лв. за мвтч. Търговецът е необходим посредник, прави модулациите според профилите на потребителя и с удоволствие ще му плащаме нормален марж, стига да не се подиграва с нас.

– А защо се разминаха прогнозите на бизнеса за цените на бита с тези на енергийни експерти? Г-н Велев – председателят на АИКБ, прогнозираше между 15 и 30% увеличение от 1 юли, а експерти казват – между 2 и 5%.

– Засега все още битовите потребители са регулиран пазар. Към декември цената бе към 75 лв. за мвтч. Сега, вследствие на това повишение за бизнеса, цената на регулирания пазар вече се качи и ще се качва.

– Цените по веригата са определени от КЕВР и са в сила до 1 юли 2018 г. Откъде да дойде това увеличение?

– Сега, заради протеста, се задържат цифри. Макар че по моя информация отиват цените на 78 лв. на регулирания пазар и още по-нагоре, защото една част от бизнеса, който е отишъл на свободния пазар, ще се върне обратно на регулирания. Сега има кръстосано субсидиране в посока от стопанското към битовото потребление. Не е нормално цените на едро да са равни на цените на дребно. Това съотношение в страните от ЕС е 1:3 до 1:4, а при нас е 1:1. Това е загуба на конкурентоспособност и убийство за икономиката.

– Как ще завърши тази битка между вас, държавната енергетика, регулатора, търговците?

– Това не е битка. Това е последен бой – бой за оцеляване, защото ако тези цени се запазят, икономиката ще се срине. Битката е бой за удоволствие или за надмощие. А в нашия случай става дума за оцеляване. Ето, това е голямата разлика. А иначе по дефиниция не е наша работа да протестираме.

– То е малко странно работодателите да са на улицата.

– Ножът е опрял до кокала. Губим инвестиции. Вие знаете ли едно предприятие като КЦМ, което произвежда цинк, затваря утре, ако тези цени влязат. 65% от цената на цинка е ток, с другите съпътстващи разходи на еленергия стават дори до 70-75%. При тези цени те са умрели. Това е битка за оцеляване, а не е битка за удоволствие.

– С премиера Борисов ще искате ли да се видите?

– Ние се виждаме. Миналата година сме се виждали 17 пъти.

– Става въпрос за среща за цената на тока и за реформите в енергетиката.

– Ако той ни покани, ние ще отидем, както и миналия път, ще намерим решение и сега.

– Вие не сте ли поискали среща, или само в писмо намеквате, че само на най-високо ниво могат да се решат проблемите ви?

– В България се знае кое е най-високото ниво, което може да взема решения. В изпълнителната власт това е премиерът. И никой не е казал, че ако намерим решение, ще протестираме. Ако той ни покани и отново, както миналия път, извика всички компетентни представители на държавната администрация на тази среща, можем отново много бързо да намерим решение още в рамките на същия ден.

– Какво решение намерихте, припомнете?

– Енергоемките производства да бъдат частично компенсирани за надплатените суми като такса „задължение към обществото“ . Дотогава нямаше механизъм, нула. В рамките на няколко седмици се написа наредбата и хората си получиха парите. Бихме се радвали и сега, ако главата на изпълнителната власт намери време за нас и решим проблема, преди да блокираме София.

– Да ви питам и за проверките, които разпореди главният прокурор Сотир Цацаров. Как ще ги коментирате?

– Беше казал, че ще ги започне, започна ги. Убеден съм, че голяма част от тези търговци (на ток- б.а.) ще са му клиенти при тези стотици милиони лева маржове.

– Вие пак за търговците на ток. Моят въпрос е за скъпите коли и имоти на бизнеса. Дали ще е притеснение за тях?

– Въпросът е тези, които са придобили изброените коли или имоти, дали са си платили данъците за тях. Има такива, които си имат доходите и са си платили данъците, тях законът не може и не трябва да ги преследва.

– Има ли в КРИБ бизнесмени с ролс-ройси, бентлита и т.н.?

– В КРИБ нямаме такива с майбах, бентли, ролс ройс. Знам колите на ръководителите на КРИБ през годините от създаването до настоящия момент. Отговаряли сме на такива въпроси, правени са проверки и действително ги няма. А там, където ги има, да си носят и репутационния риск, доколкото това може да опетни името на съответния бизнесмен и доколко това е свързано с платени данъци и осигуровки, които да позволят да има остатъци за покупка на бентли или на ролс-ройс. Проверките са един нормален процес. От доста време смятаме, че този, който е кривнал и използва сивата икономика и в наш ущърб получава конкурентно предимство, а след това да се вози в бентли или в майбах, трябва да си понесе отговорност. Да ги проверяват и където има грешки, законът да действа с пълна сила.

– Какви са предложенията на КРИБ и АОБР срещу т.нар. зелен рекет?

– Обръщаме се към институциите, на които по конституция е поверено управлението на държавата, и ги призоваваме: да продължат законодателната политика срещу „зеления рекет“, успешно започната с промените в Закона за околната среда, като едноинстанционното обжалване на ОВОС обхване не само обектите от национално значение, но и инвестициите клас „А“ и обектите от първостепенно общинско значение. Да продължат инвестициите в ски туризма и в изграждането на втори лифт в Банско в духа на решението на МС от 28 декември 2017 г. Да се отпушат „белите дробове“ на Витоша и да ѝ се даде въздух, като за целта бъде спешно приет новият план за управление на природен парк „Витоша“. Искаме да се изготвят и приложат в законодателен порядък ясни, точни, измерими и проверими критерии за представителност на екологичните организации – такива, каквито законът е наложил за представителността на организациите на българските работодатели и на организациите на работниците и служителите. Настояваме, както нашите представители в органите на тристранното сътрудничество са задължени публично да декларират доходи и имотно състояние, така и „пазителите“ на природата да декларират сметките си в България и чужбина, особено тези в големи размери, както предлага главният прокурор. За да бъдат всички равни пред закона, пред компетентните органи, а понастоящем – пред прокуратурата.

Нека да поставим спазването на закона над всичко – така, както е в Европейския съюз, който имаме честта да председателстваме в момента.


CV

  • Роден на 1 декември 1955 г.
  • Завършил е МГИМО, Дипломатическата академия във Виена и курса за чужденци в ЕНА, Париж
  • Посланик на България към Европейския съюз в Брюксел в периода 1993-1997 г.
  • Бил е директор на БФБЛ, филиал на Форума на /изнес .идерите на mринца на Уелс (1998-2000)
  • Генерален секретар на Съюза на работодателите в България (2000-2006)
  • Вицепрезидент на Българския национален комитет на Международната търговска камера – ICC (2007-2011)
  • Владее английски, немски, френски и руски език
  • В момента е изпълнителен директор и член на УС на КРИБ и член на Европейския икономически и социален комитет
Сблъсък в ефир за „зеления рекет” и кой плаща за Банско

Сблъсък в ефир за „зеления рекет” и кой плаща за Банско

Интервюта и медийни участия

„Определено има „зелен рекет”. Той е факт. Има количествени натрупвания, които доведоха до тази декларация на четирите представителни на национално равнище организации на работодателите, чиито членове създават 86,2 на сто от брутната добавена стойност. И там работят 82% от заетите в страната ни”, коментира в студиото на „Здравей, България” по NOVA председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, след като в отворено писмо работодателските организации обвиниха „шепа природозащитници”, че изнудват бизнеса и спират развитието на икономиката на България с иницииране на референдуми и протести срещу различни проекти.

„Искаме да знаем кой кой е сред зелените, кого представлява, кой за какво и с какви пари им плаща. Ежедневие е това, да се спират инвестиционни проекти от конкуренцията като се плаща на самозвани еколози. Ежедневие е да се искат пари, за да не се обжалва даден проект”, посочи Васил Велев.

„Не може на вълната на популизма да се спират инвестиционни проекти, които са спазили всички закони”, заяви Велев, което е в „ущърб на обществения интерес”.

„Вие в момента защитавате конкретен бизнес интерес. През 2011 г. г-н Татарски, който тогава беше кмет на Община Разлог каза, че Цеко Минев е човекът, който стои зад проекта „Пирин”, отвърна Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани”.

Той посочи, цитирайки разследване на „Бивол”, че цялото имущество на концесионера на пистите в Банско е заложено в българска банка, която е отпуснала кредити за 1,2 млрд. лв. на свързани със собственика Георгиус Георгиу лица.

„Подземните богатства са собственост на всички граждани на Републиката, те не са собственост на гражданите на определеното населено място, за да може то с референдум да реши дали да се експлоатират или не”, смята обаче Васил Велев.

„Трябва да се спазват законите, да се прави оценка на въздействието на околната среда и всички други, изискуеми от закона процедури. Ако те са спазени, откъде накъде шепа хора в това населено място ще решават как ще се експлоатират нашите подземни богатства. Нашият интерес е да се плаща разумна, справедлива концесионна такса и да се опазва околната среда, а не да се спира икономическото развитие”, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„Искам да знам кой кой е в така наречените „зелени”. Аз също съм „зелен”, но няма нищо „зелено” в това, което става във Витоша, това, което става в Пирин. То е „сиво” или „кафяво”, посочи Велев. „Всяка сутрин в Банско има по един протест и това е опашката на лифта”.

Андрей Ковачев отрече да има „зелен рекет”, като посочи, че при издавани средно 14 000 акта годишно по Оценка на въздействието на околната среда, се обжалват около 60, при това основно от граждани на населените места и общини.

19.01.2018