Писмо от АОБР до министъра на труда и социалната политика относно административно налагане на прагове за МОД за 2018 г.

Писмо от АОБР до министъра на труда и социалната политика относно административно налагане на прагове за МОД за 2018 г.

Становища, писма, сигнали, жалби

24.08.2017 

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков по повод на разпространените в медиите намерения на МТСП за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г., мотивирани с отказа на АОБР за втора поредна година за водене на преговори.

Може да изтеглите документа в PDF и MS Word формат.


ДО
Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Относно: Процедура за минимални осигурителни доходи (МОД) за 2018 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

По повод на разпространените в медиите намерения на МТСП за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г., мотивирани с отказа на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за втора поредна година за водене на преговори, припомняме отново, че:

1. МОД, определяни по заемани длъжности и икономически дейности, са регулация, която не се прилага в нито една държава членка на ЕС.
2. Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли нееднократно аргументи.
3. Още в началото на т. г. АОБР обяви приоритети, сред които централно място заема ратифицирането на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за премахване на МОД.
4. Прегледът на промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва също, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.
5. Следва да се отчете и откритата процедура срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (excessive macroeconomic disbalances), конкретно прекомерният ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unit labor cost) и нарастването на данъчната и осигурителна тежест върху заетостта и работните места.
6. Налице е и втвърдяване на диалога и позициите, дори по определянето на механизъм за МРЗ, като на практика се отклонява предложеното от нас пряко прилагане на принципите, на икономическите и социални фактори, регламентирани в Конвенция 131 преди нейната ратификация.

При тези условия и след липсата на каквато и да е готовност за промяна при определянето на МОД, напълно очаквана е и липсата на промяна в позицията на АОБР по преговорите за МОД за 2018 г. В тази връзка считаме за необходимо МТСП да насърчава многократно подкрепеното от работодателските организации основно колективно трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо да се тиражират в медиите намерения за административно налагане на нови нива на МОД за 2018 г., при това без предварителен анализ, идентифицирана потребност и свързани последици. Също така е налице пълен контраст с високо оценените от нас усилия на правителството за намаляване на административната тежест, намеса в икономиката и необходимостта от реформиране на анахроничното и негъвкаво трудово законодателство.

В заключение считаме, че нагнетяването на напрежение в индустриалните отношения може да принуди много браншови организации и предприятия да преосмислят своите позиции в социалния диалог. Ние бихме предпочели диалогът да не се води през медиите, да не се неглижират аргументите ни и да не се игнорират фактите, а да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на ефективността на контрола и противодействие на недекларирания труд, а не защита на една остаряла и неадекватна практика, каквато е административното определяне на прагове за МОД.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

Позиция на АОБР във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда

Позиция на АОБР във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда

Становища, писма, сигнали, жалби

07.08.2017 

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до Президента на Република България Румен Радев относно позиция на представителните организации на работодателите в България във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27.07.2017 г.

За повече информация, вижте документа в PDF и MS Word формат.


ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПОЗИЦИЯ

НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27.07.2017 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Представителните организации на работодателите у нас, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – с настоящото изразяват подкрепата си на приетия от Народното събрание на 27.07.2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.

Категорично заставаме зад основната цел на въведените промени, а именно облекчаване на процедурите по обжалване във връзка с осъществяването на инвестиционни проекти от най-значим обществен интерес, а именно обектите от национално значение и стратегическа важност.

Бихме искали да подчертаем, че приетият законопроект по никакъв начин не ограничава правото на заинтересованите граждани и юридически лица да обжалват актовете на компетентния орган във връзка с екологичните процедури по допускането на реализацията на тези най-значими за обществото инвестиционни проекти. Съгласно чл. 93, ал. 2, т. 4 и чл. 94, ал. 1, т. 5 от действащия Закон за опазване на околната среда (ЗООС) компетентен орган относно преценката за необходимостта от извършване на ОВОС и вземане на решение по ОВОС за обекти с национално значение е винаги Министъра на околната среда и водите (МОСВ). Освен това, съгласно чл. 6а, т. 1, б. „в“ от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (във връзка със съответните разпоредби от ЗУТ: чл. 124а, ал. 4, т. 2; чл. 129, ал. 3, т. 2, б. „б“; чл. 141 ал. 6, т. 2, б. „б“; чл. 145, ал. 1, т. 3, б. „б“; чл. 148, ал. 3, т. 2, б. „б“), МОСВ е компетентен орган относно издаването на съответните административни актове по оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, касаещи обекти с национално значение. Следователно МОСВ е винаги компетентния орган за издаване на административните актове във връзка с екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение.

Наред с това, действащата правна уредба предвижда двуинстанционно разглеждане на жалбите срещу административните актове във връзка с екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), компетентен да разглежда жалби срещу актове на МОСВ е Върховния административен съд (ВАС) като първа инстанция. Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от АПК, решението на ВАС като първа инстанция, подлежи на обжалване отново пред ВАС като касационна инстанция. С други думи действащата правна уредба предвижда въпросните жалби да се разглеждат два пъти от един и същ съд – ВАС. В тази връзка, следва да се обърне внимание, че по принцип касационното обжалване включва единствено проверка относно правилното прилагане на закона, на база на вече установените от първата инстанция факти (чл. 220 от АПК). т.е. в случая предмет на касационното обжалване би могло да бъде единствено проверката от страна на ВАС (макар и действащ в различен състав) на правилното приложение на закона отново от страна на ВАС като първа инстанция. Подобна допълнителна проверка би била оправдана единствено, ако не би довела до заплаха за реализацията на проекта. В тази връзка трябва да се има предвид, че с оглед натовареността на ВАС, разглеждането на въпросните жалби от ВАС на две инстанции действително отнема значително време, което поставя под съществен риск реализацията на проектите. Очевидно е, че за инвестиционни проекти от най-значим обществен интерес, каквито са обектите, които са едновременно от национално значение и стратегическа важност, повторното разглеждане на казуса на ВАС е неоправдано и всъщност не отговаря на обществения интерес.Бихме искали да обърнем внимание, че законодателството ни вече е възприело принципа за едноинстанционно разглеждане на жалбите срещу административни актове, касаещи реализацията на обекти от национално значение. В този смисъл са действащите разпоредби на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

В обобщение, приетите промени по никакъв начин не ограничават правото на жалби, нито застрашават законосъобразното протичане на екологичните процедури. За това сам по себе си гарантира и фактът, че актовете по тези процедури се издават от най-висшия държавен орган в областта на защитата на екологията и околната среда, а именно МОСВ, а жалбите по тях се разглеждат от най-висшия административен съд – ВАС.

Може да цитираме редица стратегически инфраструктурни обекти, чиято реализация беше забавена с години заради безпредметни жалби и твърдо вярваме, че единствените, които биха имали полза от налагането на вето върху приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда са няколко псевдо-природозащитни организации, които години наред препятстват инвестиционния процес и растежа на икономиката ни, превръщайки т.нар. екологичен рекет в своя основна дейност.

6 август 2017 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

До президента Румен Радев: Позиция относно ЗИД на Закона за опазване на околната среда

Становища, писма, сигнали, жалби

06.08.2017 

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ

 

 ПОЗИЦИЯ

НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27.07.2017 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Представителните организации на работодателите у нас, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – с настоящото изразяват подкрепата си на приетия от Народното събрание на 27.07.2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.

Категорично заставаме зад основната цел на въведените промени, а именно облекчаване на процедурите по обжалване във връзка с осъществяването на инвестиционни проекти от най-значим обществен интерес, а именно обектите от национално значение и стратегическа важност.

Бихме искали да подчертаем, че приетият законопроект по никакъв начин не ограничава правото на заинтересованите граждани и юридически лица да обжалват актовете на компетентния орган във връзка с екологичните процедури по допускането на реализацията на тези най-значими за обществото инвестиционни проекти. Съгласно чл. 93, ал. 2, т. 4 и чл. 94, ал. 1, т. 5 от действащия Закон за опазване на околната среда (ЗООС) компетентен орган относно преценката за необходимостта от извършване на ОВОС и вземане на решение по ОВОС за обекти с национално значение е винаги Министъра на околната среда и водите (МОСВ). Освен това, съгласно чл. 6а, т. 1, б. “в” от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (във връзка със съответните разпоредби от ЗУТ: чл. 124а, ал. 4, т. 2; чл. 129, ал. 3, т. 2, б. “б”; чл. 141 ал. 6, т. 2, б. “б”; чл. 145, ал. 1, т. 3, б. “б”; чл. 148, ал. 3, т. 2, б. “б”), МОСВ е компетентен орган  относно издаването на съответните административни актове по оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, касаещи обекти с национално значение. Следователно МОСВ е винаги компетентния орган за издаване на административните актове във връзка с екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение.

Наред с това, действащата правна уредба предвижда двуинстанционно разглеждане на жалбите срещу административните актове във връзка с екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), компетентен да разглежда жалби срещу актове на МОСВ е Върховния административен съд (ВАС) като първа инстанция. Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от АПК, решението на ВАС като първа инстанция, подлежи на обжалване отново пред ВАС като касационна инстанция. С други думи действащата правна уредба предвижда въпросните жалби да се разглеждат два пъти от един и същ съд – ВАС. В тази връзка, следва да се обърне внимание, че по принцип касационното обжалване включва единствено проверка относно правилното прилагане на закона, на база на вече установените от първата инстанция факти (чл. 220 от АПК). т.е. в случая предмет на касационното обжалване би могло да бъде единствено проверката от страна на ВАС (макар и действащ в различен състав) на правилното приложение на закона отново от страна на ВАС като първа инстанция. Подобна допълнителна проверка би била оправдана единствено, ако не би довела до заплаха за реализацията на проекта. В тази връзка трябва да се има предвид, че с оглед натовареността на ВАС, разглеждането на въпросните жалби от ВАС на две инстанции действително отнема значително време, което поставя под съществен риск реализацията на проектите. Очевидно е, че за инвестиционни проекти от най-значим обществен интерес, каквито са обектите, които са едновременно от национално значение и стратегическа важност, повторното разглеждане на казуса на ВАС е неоправдано и всъщност не отговаря на обществения интерес.

Бихме искали да обърнем внимание, че законодателството ни вече е възприело принципа за едноинстанционно разглеждане на жалбите срещу административни актове, касаещи реализацията на обекти от национално значение. В този смисъл са действащите разпоредби на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

В обобщение, приетите промени по никакъв начин не ограничават правото на жалби, нито застрашават законосъобразното протичане на екологичните процедури. За това сам по себе си гарантира и фактът, че актовете по тези процедури се издават от най-висшия държавен орган в областта на защитата на екологията и околната среда, а именно МОСВ, а жалбите по тях се разглеждат от  най-висшия административен съд – ВАС.

Може да цитираме редица стратегически инфраструктурни обекти, чиято реализация беше  забавена с години заради безпредметни жалби и твърдо вярваме, че единствените, които биха имали полза от налагането на вето върху приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда са няколко псевдо-природозащитни организации, които години наред препятстват инвестиционния процес и растежа на икономиката ни, превръщайки т.нар. екологичен рекет в своя основна дейност.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:     

 /п/

ВАСИЛ ВЕЛЕВ
Председател на УС на АИКБ и
Председател на АОБР за 2017 г.

(Може да изтеглите пълния текст на позицията в PDF и MS Word формат)

Работодателските организации сезираха Комисията за защита от дискриминация относно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата

Работодателските организации сезираха Комисията за защита от дискриминация относно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата

Становища, писма, сигнали, жалби

26.07.2017 

Вчера в Комисията за защита от дискриминация беше внесен сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) относно наличие на дискриминация в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в ПМС № 147/29.06.2007 г.

Така работодателските организации за пореден път аргументираха несъгласието си с добавката за стаж (т.нар. „клас прослужено време“), като сезираха Комисията за защита от дискриминация.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, наличието на клас прослужено време дискриминира младите работници и служители. Освен това, в неравностойно положение са поставени и държавните служители, тъй като за тях т.нар. клас беше отменен.

За повече информация, вижте пълния текст на документа в PDF и MS Word формат.

Писмо от АОБР до ръководствата на браншовите работодателски организации за преустановяване на преговорите и административното определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2018 г.

Писмо от АОБР до ръководствата на браншовите работодателски организации за преустановяване на преговорите и административното определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2018 г.

Становища, писма, сигнали, жалби

20.07.2017 

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до ръководствата на браншовите работодателски организации относно преустановяване на преговорите и административното определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2018 г. Писмото може да изтеглите в PDF и MS Word формат.


ДО
РЪКОВОДСТВАТА НА БРАНШОВИТЕ
РАБОТОДАТЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

ОТНОСНО: Преустановяване на преговорите и административното определяне на минималните осигурителни доходи /МОД/ за 2018 г.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Както сте информирани на 27.07.2016 г. национално представителните работодателски организации /НПРО/ обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели отправиха предложение за незабавна отмяна на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, регламентиращ определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.

В съответствие с единодушно декларираната подкрепа от страна на браншовите работодателски организации беше отказано участие в преговори за МОД за 2017 г. до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата в България.

В тази връзка и с оглед на отправени предложения на браншови работодателски организации, с настоящото предлагаме да бъде препотвърдена отново позицията за отказ от определяне на нови размери на МОД за 2018 г. до приемане от социалните партньори и държавата на консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата.

Моля да ни уведомите своевременно при наличие на предложения или въпроси по настоящата позиция, от страна на членуващи предприятия или Вашите ръководни органи.

Припомняме отново, че:

1. НПРО декларираха многократно подкрепа на колективното трудово договаряне на фирмено и браншово ниво по условията и заплащането на труда с валидност за представените страни.

2. В годините след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 г., и в условията на икономическо оживление, административно определяните прагове на МОД се разминават драстично с икономическото състояние на отделните сектори и предприятия, с динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените.

3. НПРО многократно са заявявали, че този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.

4. Подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС.

5. В ход е увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест.

6. По предложение и под натиск на синдикалните организации, в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване само към длъжностни лица на предприятията – осигурители за отклоняване от осигурителни задължения в значителни размери, което обезсмисля определянето на прагове за МОД.

Изразяваме отново нашата благодарност и удовлетворение за проявеното разбиране и досегашна категорична подкрепа на тези позиции на АОБР.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

Призив за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници

Призив за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници

Становища, писма, сигнали, жалби

20.06.2017

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) нееднократно е изразявала тревога за драматично нарастващия недостиг на човешки ресурси в родната икономика. Този недостиг все повече излиза на преден план като първи и главен задържащ нашето по-ускорено развитие фактор. Затова е вече наистина неотложно да се вземат мерки, включително законодателни, за облекчаване на вноса на работници и специалисти от трети страни, които да компенсират емиграцията и да променят, поне временно и отчасти, неблагоприятните тенденции в пазара ни на труда.

Като поредна стъпка в търсенето на изход от ситуацията, днес бе изпратено съвместно писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно повишаване на възможностите за достъп на квалифицирана работна сила до българския пазар на труда с цел постигане на баланс между търсене и предлагане. В писмото се подчертава, че ръководени от стремежа за по-балансиран пазар на труда и намаляване на дисбалансите между търсене и предлагане на квалифицирана работна сила, както и притеснени от все по-ограниченото предлагане на качествени кадри за реалния сектор, което се отразява негативно на българската икономика, Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръща с призив за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници посредством сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения или по друг подходящ начин.

От 1991 г. България изнася квалифицирана работна сила по различни спогодби с Германия, Швейцария, Испания, Великобритания, Франция и Израел основно в областта на транспорта, строителството, машиностроенето, туризма и здравеопазването. Към днешна дата тенденциите са обърнати и от нетен износител на работна сила българският бизнес изпитва остър недостиг на квалифицирани работници. Само в изброените сектори недостигът е над 45 000 специалисти. “Липсата на квалифицирани кадри се превърна в проблем номер едно за българския бизнес и главен, ограничаващ икономическия растеж фактор“, се изтъква в писмото.

След задълбочено проучване на опита в различни европейски държави, българските работодатели твърдят, че България вече закъснява с преговорите и приемането на процедури за привличане на специалисти от трети страни.

Например Молдова има подписани шест двустранни споразумения за трудова миграция с: Руската федерация (1993 г.), Украйна (1993 г.), Беларус (1994 г.), Азербайджан (2005 г.), Италия (2011 г.) и Израел (2012 г.). Считано от 2009 г. България има подписан договор с Молдова за социално осигуряване, който само би улеснил подписването на двустранно споразумение за обмен на работна сила.

Структурата на работниците, които имат желание да работят зад граница, са предимно:
– млади хора – съставени от икономически активното население на Молдова като с най-висок дял на мигрантите (79%) са лицата на възраст от 18 до 44 години.
– лица с квалификация – отличителен белег на миграцията от Молдова е, че значителна част от тези, които напускат страната, са сравнително добре образовани; 28% от всички мигранти – са завършили университети, 63% – средно образование или професионално/техническо образование.

Броят на молдовски мигранти е около 600 000 като от тях около 109 000 са в сезонна заетост. По сключените спогодби например, 88 000 работят в Руската федерация, 7700 – в Италия и т.н.

Армения също има подписани няколко споразумения за износ на работна сила:
– Спогодба за временна заетост на граждани за работа извън техните страни между Армения и Беларус от 2000 г.;
– Спогодба между правителството на Украйна и правителството на Република Армения за работа извън границите на техните страни от 1995 г.

Основната дестинация за емиграция от Армения през последните години е Русия. Годишно между 50 000-60 000 арменци започват работа в чужбина, като по-голяма част от този поток (93-97%) се насочва към Русия, САЩ, Украйна и дори към Турция.

С Украйна България също има сключена спогодба за социално осигуряване. В началото на 2017 г. при среща между служебния министър на труда Гълъб Донев и представители на национално представителните организации на работодателите беше посочено, че има предприети стъпки към подписване на спогодба с Украйна, но към днешна дата от страна на МТСП не е постъпвала друга информация.

От друга страна, за сравнение, други страни членки от последните вълни на приемане в ЕС отдавна сключват спогодби за приемане на работна сила от други страни. Например през 2009 г. Словакия сключва споразумение за наемане на висококвалифицирани – лекари от Украйна. От 2010 г. Словения наема висококвалифицирани работници от Босна и Херцеговина на базата на сключено двустранно споразумение. Чехия има споразумения и сътрудничи успешно с Украйна и Словакия. Полша има споразумения с Украйна и Беларус.

Към днешна дата единствено България изостава от тази тенденция за привличане на висококвалифицирани специалисти на основата на двустранни споразумения или чрез други инструменти като например т.н. зелена карта.

Въпреки, че законодателството на ЕС по отношение висококвалифицираните работници от трети страни се разви през последните години въз основа на въвеждането на Директивата за синята карта, все още прекомерната бюрокрация и често завишените изисквания спират нейното пълноценно прилагане.

Българските работодатели считат, че българското правителство в лицето на Министерство на труда и социалната политика следва да стартира преговори с посочените страни за привличане на висококвалифицирана работна сила в няколко насоки:

  1. Въвеждане на т. нар. зелена карта за привличане на имигранти от конкретни трети страни подобно на Чехия, която въвежда подобна карта още през 2008 г.;
  2. Карта за реинтеграция на лица с български произход, която да даде право на такива лица по-бързо да се реинтегрират, да се установят и да започнат да работят, подобно на опита на Полша.;
  3. Сключване на двустранни споразумения за обмен на работна сила с цел облекчен достъп до пазара на труда за сезонна и/или едногодишна заетост на чужди граждани в сектори с недостиг на квалифицирана работна ръка като машиностроене, електротехника, туризъм, здравеопазване и др. подобно на всички останали страни членки.

В заключение, в писмото се изразява очакване към министъра на труда и социалната политика и към неговия екип да подкрепят българските интереси и да помогнат на българската икономика да се издигне на по-конкурентоспособно ниво, целящо икономически растеж и конвергенция.

Вижте писмото в PDF и MS Word формат.

Позиция на АОБР относно предложенията на КНСБ и на Омбудсмана на РБ за законодателни промени

Становища, писма, сигнали, жалби

17.05.2017

ДО
Г- ЖА ДИАНА ЙОРДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА НЕИЗПЛАТЕНИ ЗАПЛАТИ КЪМ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ:
Г-ЖА ВЕСЕЛА ШИКОВА

На Ваш № ВКНЗ-753-74-3/11.05.2017 г.

ОТНОСНО: Предложения на г-жа Мая Манолова, Омбудсман на Република България и КНСБ за законодателни промени за разрешаване на случаите на неизплатени заплати на работници от техните работодатели

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЙОРДАНОВА, 

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изразява следното становище по представените предложения:

1. Подкрепяме изцяло измененията и допълненията на Кодекса на труда по §1 от предложенията, с които се регламентира срок от три месеца за изплащане на дължими обезщетения, свързани с трудовото правоотношение, с уговорката, че този срок е приложим, освен ако в индивидуалния, или в колективния трудов договор не е съгласуван друг срок.

При сега действащата правна уредба – при липса на нормативно определен, или договорен срок се прилагат общите правила на ЗЗД – задължението е дължимо веднага след настъпване на основанието за плащане, а освен това, работодателят изпада в забава след покана на работника и му дължи и съответните лихви. Със сегашното предложение се предвижда на практика облекчаване на работодателя и намаляване на отговорността му и действително можем да го подкрепим.

2. Не подкрепяме §2 и §3 относно увеличаване на контролните правомощия на ГИТ за случаи на забавени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения при прекратено трудово правоотношение.

При осъществяване на контролната дейност по спазване на трудовото законодателство контролните органи на инспекцията по труда осъществяват административнонаказателна отговорност, поради което могат да дават задължителни предписания за спазване на императивните разпоредби на трудовото законодателство (относно здравословните и безопасни условия на труд, минималната работна заплата, работното време, извънредния труд, почивките, отпуските, професионалната квалификация и др. под), но не и относно правата и задълженията, договорени в трудовото правоотношение (чл. 66 от КТ). В случай, че се създаде прецедент за контрол на административнонаказващия орган за заплащане на трудовото възнаграждение, то това е основание да се започне дебат за такъв контрол и относно спазването на другите основни елементи от трудовото правоотношение, които са от значение за работодателя.

3. Измененията на Гражданския процесуален кодекс по §4 предвиждат да бъдат допълнени нормите в частта относно „Заповед за изпълнение въз основа на документ”, като се създава нова точка 10 към чл. 417 ГПК. Предвижда се възможност да се иска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечения от ведомости за изплатени или неизплатени трудови възнаграждения или обезщетения.

Правото на работниците да поискат издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е уредено в чл. 410 от ГПК. Според ал.1 т. 1 на чл. 410, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Съгласно чл. 103 във връзка с чл. 104 т. 4 от ГПК, на районния съд са подсъдни всички трудови спорове, включително тези за изплащане на трудови възнаграждения, независимо от техния размер. Чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК не поставя специални изисквания, свързани с доказване на претенцията в хода на заповедното производство. Това дава широки възможности за работници и служители, претендиращи трудови възнаграждения, да докажат, че същите не са им били изплатени.

По този начин чл. 410 напълно осигурява правото на работниците и служителите да използват като средство за съдебна защита на интересите си издаването на заповед за изпълнение.

Към изложеното следва да се изтъкне, че предоставянето само на работника на право по чл. 417 от ГПК поставя в неравноправно положение работодателят, за когото законопроектът не предвижда такава възможност.

Независимо от всичко предвидената в законопроекта документация за упражняване от работника на правото по чл. 417 от ГПК – извлечения от ведомостите на предприятието, по–скоро може да осуети, отколкото да допринесе за постигане на целените правни последици – получаване на заповед за изпълнение. Искането за издаване на извлечение от ведомостите от работник или служител, предупреждава предприятието за евентуалните действия от страна на работника/служителя и му дава възможност да предприеме мерки за своя защита в хода на заповедното производство. По този начин се елиминира елементът „изненада” за длъжника, който е един от съществените при този вид процедура. Като страничен ефект е и рискът да бъде загубена платената такса от заявителя (работника/служителя) от 2% върху стойността на претенцията.

Отделно подчертаваме, че във връзка с нарастващите случаи на измами и злоупотреби, в момента в правораздавателната система и експертната общност протича интензивен дебат за необходимостта от цялостно преразглеждане на основните текстове на ГПК, регламентиращи заповедното производство.

3. По измененията и допълненията на Търговския закон (§ 5):

3.1 Не подкрепяме промените в чл. 15 и чл. 129 въвеждащи ограничения за сделки с предприятия и прехвърляне на дружествени дялове в случай на неиздължени трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски по следните съображения:

Собствениците на ООД отговарят за задълженията на дружеството до размера на дяловете си. Работниците имат правоотношения със съответното дружество, а не със съдружниците. Освен това се ограничава правото на собственост.

Чл. 15 на ТЗ предвижда солидарна отговорност за отчуждителя на предприятието с правоприемника до размера на получените права., ако няма друго споразумение с кредиторите. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Ако се извършват фиктивни сделки, то тук органите на приходната администрация би следвало да вземат отношение.

Независимо от изложените мотиви следва да се изтъкне, че практически би било изключително трудно установяването – от страна на Агенцията по вписвания -на изискванията, описани в посочените нормативни разпоредби (наличието/липсата на неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работници и служители, вкл. и на такива с прекратени трудови правоотношения). Липсата на механизъм за проверка на тези обстоятелства лишава от каквато и да било гаранция спазването на тези задължения от работодателя/съдружника.

3.2 С предложените изменения и допълнения в чл. 625 на ТЗ се дава възможност и на работниците и служителите да искат откриване на производство по несъстоятелност при неиздължени трудови възнаграждения.

Подобно предложение е лишено от каквато и да е логика, при условие, че:

• съгл. чл. 687, ал. 1 от ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност синдикът вписва служебно в списъка на приетите вземания всички вземания на работник или служител, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника – с други думи за работника/служителя липсва какъвто и да е правен интерес за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, при условие, че след постановяване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност работникът/служителят ще бъде вписан служебно като кредитор на неплатежоспособния длъжник;
• съгласно 637, ал. 6 от ТЗ, налице е обща забрана за образуване на нови съдебни производства след откриване на производство по несъстоятелност, но това не се отнася до трудовите спорове.

Към изложеното следва да се добави, че неизплащането или забавянето на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в голяма част от случаите се дължи не на виновно поведение на работодателя, а на обективни причини, често независещи от него (невъзстановен данъчен кредит по ДДС, запориране на сметки от данъчната администрация като обезпечение в хода на данъчни проверки без издаден акт, оспорен и отпаднал при последващо решение на съда, забавени плащания по линия на продажбите, както и по обществени поръчки с възложител държавен орган или община, и т.н.).

Доколкото вземанията по трудови правоотношения не са вземания по търговски сделки или във връзка с търговска дейност, в Кодекса на труда е предвидена възможност за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение. С цел защита на правата на работниците и служителите е създаден специален гаранционен механизъм и Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя изцяло транспонира изискванията на Директива 2008/94/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател.

3.3. Промените в чл. 687, чл. 703 чл. 722 на ТЗ целят промяна на поредността на вземанията при разпределение на осребреното имущество след откриване на производството по несъстоятелност и съответните квоти за гласуване на оздравителни планове. Предвижда се изплащането на вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови правоотношения, от четвърто място да се постави на първо място по реда за удовлетворяване на кредиторите съгласно чл.722 от Търговския закон, като „измества“ кредиторите с обезпечени вземания (залог, ипотека, възбрана, вземания с упражнено право на задържане).

Предложения за законодателни промени от такъв характер следва да бъдат предшествани от прецизна и задълбочена оценка на тяхното цялостно въздействие върху банковата система, държавния бюджет, икономиката, пазара на труда и проучване на практиката на държавите членки на ЕС Необходимо е да се прецени преди всичко по какъв начин създаването на законодателни условия, увеличаващи риска от фалит, ще се отрази на заетостта и възможностите за запазване и разширяване на работни места, особено в условията продължаващ натиск върху заетостта в голяма част от общините с продължаваща икономическа депресия. Отреждането на първо място на работниците в списъка на кредиторите при несъстоятелност, преди обезпечените вземания, обезсмисля правните институти на залога, ипотеката, запора и възбраната като инструменти, охраняващи сигурността на търговския оборот и кредитирането. Липсата на правна сигурност, на предвидимост в търговските отношения, както и блокирането на кредитната дейност на банките ще има изключително негативни последици за икономиката, в това число и за трудовата заетост.

4. Не е налице предварителна оценка на въздействието за предложеното в § 6 удължаване от три на дванадесет месеца на периода между прекратяване на трудовото правоотношение и датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност е прекомерно. Подобно удължаване на срока безспорно ще увеличи броя и размера на вземанията към фонда, а в мотивите на законопроекта не е налице преценка дали фондът ще има такива финансови възможности. Следва да се анализира допълнително досегашната практика, респективно броят на отказите и общият размер на неизплатени гарантирани вземания на посочените основания.

5. Предложените в §7 ограничения необосновано препятстват достъпа до обществени поръчки, тъй като „презумират“ виновност на кандидата (без наличие на влязъл в сила акт на компетентен орган) за спорни данъци и осигурителни вноски и спорни нарушения. Отделен е въпросът, че с подобна нормативна промяна може да се спекулира срещу отделни участници в процедурите по обществени поръчки.

6. Отреждането на първо място на работниците и служителите за предпочтително удовлетворение вземания по чл. 136 на Закона за задълженията и договорите, предвидено в §8 на предложенията, преди обезпечените вземания, обезсмисля правните институти на залога, ипотеката, запора и възбраната като инструменти, охраняващи сигурността на търговския оборот и кредитирането. Валидни са и другите аргументи, представени в т. 3.3 на настоящото становище.

В заключение подчертаваме, че по голяма част от тези предложения, представяни в предишни години, АОБР е изразила сходни становища, които срещнаха категорична подкрепа от експертната общност в правораздавателната и финансовата системи.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

Прилагаме пълния текст на позицията в PDF и MS Word формат.

Отворено писмо от АОБР относно реформите в сектор енергетика

Отворено писмо от АОБР относно реформите в сектор енергетика

Становища, писма, сигнали, жалби

 13.05.2017 

НА ВНИМАНИЕТО НА:
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

КОПИЕ:
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА

МЕДИИТЕ

Относно: Реформите в сектор енергетика

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Либерализацията в сектор електроенеретика продължава над 10 години и все още не е завършена. В газовия сектор тепърва се правят първите стъпки към открит, прозрачен и пазарно-функциониращ модел. Ускорени реформи в Енергетиката се проведоха в мандата на второто Ваше правителство при министър Теменужка Петкова. Настояваме тези реформи да продължат, за да се оздрави напълно сектор Енергетика и да заработи реално и пълноценно в конкурентна среда. Докладът на Световната банка също препоръчва стъпки за реформи и пълна либерализация. Европейската Комисия подготвя Четвъртия Енергиен Пакет, наречен „Чиста Енергия”, а България има недовършени ангажименти по Третия Енергиен Пакет, относно пълната либерализация на пазара на електроенергия и пазара на природен газ.

43-тото НС прие законодателни промени за намаляване и прекратяване на злоупотребите с преференциални цени, както при ВЕИ-производителите, така и от високоефективното комбинирано производство. Позволете да припомним, че това стана след масови общи протести на работодателските организации, защото тези злоупотреби се плащат от цялото общество. Същевременно, от медиите научаваме, че се подготвя назначаване на г-н Красимир Първанов за заместник-министър на Енергетиката. Никога не сме си позволявали да се месим в кадровата политика, на което и да е българско правителство, но в конкретния случай не може да останем безучастни към назначаване на човек с лоша репутация и коментирани зависимости в енергийните среди. Нещо повече г-н Първанов бе уволнен по време на Вашето първо правителство за превишаване на правомощия и подписване на ангажименти по строителството на АЕЦ Белене.

Настояваме реформите за оздравяване на сектора Енергетика да продължат, в т.ч. осезаемо необходими са решителни действия за недопускане на „високоефективни когенерации“ да заобикалят регулаторните режими и да ползват субсидирани от обществото цени, работещи самоцелно за изключително производство на субсидирана енергия, а не като реални заводски генерации – примери могат да се дадат с функционирането на ТЕЦ Видахим и ТЕЦ Свищов, установени проблеми има и при оранжерийни стопанства. Очакваме и по енергични действия за промяна на скандално неизгодните за потребителите на електроенергия в България договори с т.н. американски централи.

В посока прозрачност и конкуренция при производителите на електроенергия подкрепяме инициативата за продажби по регистрирани двустранни договори през платформата на Българска независима енергийна борса ЕАД. Платформата бе пусната в края на миналата година и показа, че работи успешно. Смятаме, че държавните електроцентрали могат и трябва да продават през борсата всичките количества, предназначени за свободния пазар, респективно категорично и недвусмислено решение за това следва да вземе ръководството на БЕХ ЕАД в рамките на започващата седмица. Само по този начин би се постигнала справедлива пазарна цена на електроенергията през новия регулаторен период при необходимата адекватна ликвидност, като по този начин се ограничат съществено възможностите за злоупотреби, клиентелизъм и непазарно преразпределение на финансови ресурси.

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

гр. София
13.05.2017 г.

Бел. ред.: Прилагаме пълния текст на писмото в PDF и MS Word формат.