Ще има ли прозрачност на пазара на електроенергия в България?

Ще има ли прозрачност на пазара на електроенергия в България?

Становища, писма, сигнали, жалби

Следва пълният текст на прессъбщението от Асоциация на организациите на българските работодатели относно законовото уреждане на прозрачността на електроенергийния пазар в България.


През есента на далечната 2004 г. се сключи първата сделка за електроенергия по свободно договорена цена. Либерализацията на свободния пазар измина дълъг път. Днес десетки хиляди фирми купуват електроенергия по свободно договорени цени – преобладаващо чрез годишни договори.

За съжаление, от страна на предлагането на електроенергия пазарът не е напълно свободен – съществуват редица преференциални търговски условия (ангажименти за количества, цени, срокове, гаранции) за комбинирани производства, ВЕИ, дългосрочни договори за изкупуване. Затова на свободния пазар електроенергия се предлага на практика само от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД и понякога от „НЕК“ ЕАД. Държавните дружества предлагат своята продукция предимно на своите интернет платформи. В последните две години сделки се осъществяват и през електроенергийната борса /“Българска независима енергийна борса“ ЕАД/. През пазарен сегмент „ден напред“ обичайно се предлагат около 400 мегавата, като това става в резултат на ангажименти на България към ЕК срещу заплахата от санкции. След някои отлагания, миналата есен борсата стартира и сегмент „централизиран пазар за двустранни договори“.

Интересите при търговията на електроенергия са за стотици милиони левове. Това, което отсъства на свободния пазар днес е прозрачността. Като представителни организации на работодателите  призоваваме за следните действия:

  1. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, „НЕК“ ЕАД , „БЕХ“ ЕАД, Министерство на енергетиката и Народното събрание да подкрепят категорично промяна в Закона за енергетика с оглед всички сделки на свободния пазар да се сключват на енергийната борса. Само така ще се ограничат злоупотребите и пазарните манипулации. Сделките на една пълноценно функционираща борса са прозрачни и могат да бъдат проследени от Комисията за енергийно и водно регулиране – подходящи текстове могат да гарантират този процес. Изкарването на всичките сделки на свободния пазар на енергийната борса е борба с корупцията на дело, а не на думи. Съпротивата срещу тази най-пазарна и прозрачна търговия поражда съмнения.
  2. Народното събрание да приеме нужните нормативни текстове, въвеждащи строги санкции при пазарни манипулации за да не се допускат сделки „под масата“ на непазарни цени – реферираме към сделката през август тази година, когато в рамките на 17 секунди се продадоха стотици мегавати за милиони левове.

Законовото уреждане на прозрачността на електроенергийния пазар ще възстанови доверието на икономическите субекти. Следващите 1-2 години предстои довършване на процеса на либерализация и включване на битовите потребители в този пазар. Всяко домакинство ще може да избира доставчик на електроенергия. Следователно, единствено добре функциониращ и реален пълноценен пазар ще гарантира пълна либерализация, каквито са изискванията на европейските директиви.

За „ревизията на прехода“ и вредата от популизма

За „ревизията на прехода“ и вредата от популизма

Становища, писма, сигнали, жалби

Следва пълният текст на прессъобщение от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) по нашумялата в последните дни тема за „ревизия на приватизацията“ и едва ли не за „ревизия на целия преход“.

Прессъобщението може да изтеглите в PDF формат ТУК.


През последните дни отново се заговори за „ревизия на приватизацията“ и едва ли не за „ревизия на целия преход“. Обикновено такива дискусии се подхващат в навечерието на парламентарни избори и от тази гледна точка, ние сме изненадани, че точно сега на някого е необходимо да възбужда общественото мнение с една многократно използвана чак до изхабяване тема.

Става дума за намерението да се промени Конституцията на Република България, за да се премахне давностния срок за престъпления, извършени в хода на приватизацията у нас. Тук няма да се занимаваме с риторични въпроси от типа на: „Няма ли други, по-тежки престъпления, за които да се премахне давността?“. Ще отбележим само своето разочарование от новата вълна на популистко говорене, която заплашва да ни залее.

Смятаме, че няма здравомислещи хора, които да очакват някакви забележими, реални резултати от предлаганата промяна. Всички знаем, че има много сделки, които са укорими, дори крайно укорими от морална гледна точка, но за съжаление те са осъществени при спазване на съществуващата нормативна база. Това се отнася в пълна степен за знакови сделки, които са предизвиквали силна негативна обществена реакция. Те са най-вероятно неморални, но за съжаление са и законни.

Моралното осъждане на тези сделки отдавна е направено, но то не води до каквито и да са правни последици. Довело е до последици на парламентарните избори. Можем само да съжаляваме, за несъвършенствата на нормативната база, които позволиха да се извършат сделки, които са неприемливи от гледна точка на обичайното разбиране за почтеност.

Едновременно с това, трябва да се подчертае, че поредният опит да се демонизира приватизацията като цяло е изключително неприемлив. Огромна част от сделките по приватизацията са осъществени не само при спазване на законовите процедури, но и без да се влиза в какъвто и да е конфликт с моралните норми. Без приватизация няма частна собственост и пазарна икономика, а без тях няма демокрация. Масовата приватизация в България роди капиталовия пазар и фондовата борса. Ще оставим отговора на въпроса „Можеше ли по-добре?“ на изследователите, анализаторите и историците.

Повтаряйки тези азбучни истини, ние се питаме защо политици, които се идентифицират като „десни“, отговарят с подобни „леви“ и популистки лозунги.

Нашето убеждение е, че подобни действия ще имат двояк отрицателен ефект. От една страна, за кой ли път на инвеститорите ще се демонстрира, че частната собственост в България не е гарантирана и не се защитава в достатъчна степен.

От друга страна, подобна акция по „ревизия на прехода“ дава признаци на казус бели (повод за война), доколкото възможността по десетки хиляди сделки да могат да се образуват масирано наказателни производства, ще рефлектира задължително в образуването на безброй производства на КОНПИ по отнемане на „незаконно придобито имущество“ и потоп от наказателни и граждански дела без смисъл.

Подобно начинание няма как да не завърши с провал за прокламираните цели по причините посочени по-горе, а и поради противоконституционността си /видно от приложения кратък правен анализ – Приложение 1/. Но в същото време то не е никак безобидно, т.к. може да причини неизброими и тежки имуществени последици, които в последна сметка ще бъдат отнесени на гърба на данъкоплатеца. Тази част от избирателния корпус, която възлага надежди „ревизията на прехода“ да въздаде справедливост за неморално поведение в предишни периоди със сигурност ще бъде безкрайно разочарована. Тази акция няма да донесе никому политически дивиденти.

Ние желаем политическа стабилност в страната и отговорно отношение към парламентарното време. Призоваваме народните представители и политическите сили да не пилеят обществена енергия, сили и време за безсмислен популизъм и да се съсредоточат върху истинския дневен ред на законодателния процес.

Приложение 1.

В изказвания пред медиите председателят на Комисията по правни въпроси в Парламента и други депутати заявяват намерения за следните промени: а) в Конституцията, която да се допълни с нова т. 8 в чл. 31 за непогасяването по давност на тежки престъпления, извършени при или по повод на приватизацията в периода 1992-2017 г.; б) в Наказателния кодекс, който да се измени, като се увеличи давността за престъпления, свързани с приватизацията от 10 на 47 години.

Очевидно е противоречието между обявените две законови промени.

Досега не са налице конкретни законопроекти, които да включват декларираните от депутатите цели за промени, насочени към отпадане/увеличаване на давността за престъпления при приватизацията, извършена в периода 1992-2017 г.

Независимо от това ще бъдат противоконституционни, както евентуалното допълнение в Конституцията, така и евентуалното изменение в Наказателния кодекс:

1. Промените в Конституцията, извършени по реда на чл. 153 от нея, не представляват абсолютен и безусловен инструмент за легализиране на нов конституционен принцип/правило, респ. – за обосноваване на конституционност на последващи законови изменения. 

1.1. При всяка конституционна промяна следва да се съблюдават общите конституционни принципи (Решение № 7/13.09.2006 г. на Конституционния съд по к.д. № 6/2006 г.), за което Конституционният съд упражнява контрол за конституционносъобразност (Решение № 3/10.04.2003 г. на Конституционния съд по к.д. № 22/2002 г.).

1.2. Евентуалното приемане на посоченото по-горе допълнение на чл. 31 от Конституцията би противоречало на конституционните принципи на правовата държава (чл. 4), на равенство на гражданите (чл. 6, ал. 2) и на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1 от Конституцията):

а) Принципът на правовата държава (чл. 4) ще бъде нарушен, тъй като за определен вид престъпления се заличава с обратна сила ефектът от законово съществувала изтекла давност, като за същите престъпления се предвижда, че те вече не се погасяват по давност.

Подобен подход е още повече недопустим и поради обстоятелството, че конституционната промяна се прави по причина, че държавата в законово предвидения давностен срок не е упражнила нормативното си задължение за контрол и наказание. Този подход е порочен, тъй като отваря възможности за нови конституционни допълнения в чл. 31 по отношение на всички престъпления, за които в давностния срок държавата бездейства. Такива конституционни промени ще дестимулират държавните органи да изпълняват надлежно и в срок техните задължения по отношение на престъпленията. Наказателното преследване в давностния срок е от изключително важно значение, защото то гарантира във висока степен сигурност при установяване на престъпленията, респ. – тяхното наказателно преследване. В този смисъл е и Решение № 12/13.10.2015 г. на Конституционния съд („Обобщено, съществуването на института на давността е оправдано, както от невъзможност за ефективно осъществяване на генерална и специална превенция, така и от възникващи огромни процесуални затруднения, свързани най-вече с доказването на престъплението“.)

б) Принципът на равенството на гражданите (чл. 6, ал. 2) ще бъде нарушен по причините, посочени в предходната б. „а“. Някои от престъпленията, свързани с приватизацията няма да бъдат наказателно преследвани, поради изтеклия твърде продължителен срок от извършване на престъплението и „огромните процесуални затруднения, свързани най-вече с доказване на престъпленията“ (вж. по-горе Решение № 12/13.10.2015 г.). Доказване на друга част от престъпленията – поради една или друга причина, ще се окаже по-лесно, от което се предполага, че за тях ще има наказателни присъди.

в) Принципът на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1) ще бъде нарушен, тъй като придобитото (поради изтекла законовата давност) право от граждани, извършили престъпления при приватизацията (1992-2017 г.) ще бъде отнето.

2. Промените в Наказателния кодекс ще бъдат противоконституционни, независимо от това дали ще се приеме, или няма да се приеме нова конституционна поправка. 

2.1. При наличие на противоконституционна промяна в Конституцията относно давността за престъпления, свързани с приватизацията (вж. аргументите в т. 1 по-горе), противоконституционно ще бъде и съответстващото на тази промяна законово изменение в Наказателния кодекс.

2.2. При неизвършване на конституционната промяна, посочена в предходната т. 2.1., евентуалното изменение в Наказателния кодекс на разпоредбата за давността (относно престъпленията, свързани с приватизацията в периода 1992-2017 г.) ще бъде също противоконституционно, като несъобразено с конституционните принципи на правовата държава (чл. 4) и на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1):.

а) Евентуалното законово изключване на давността за посочения вид престъпления ще бъде противоконституционно, тъй като ще противоречи на ограничителната конституционна норма на чл. 31.

б) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в насока увеличаване на давността от 10 на 47 години ще бъде противоконституционно, като несъобразено с принципа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията).

Посоченият конституционен принцип включва и изискването за законова съразмерност, което в случая означава съразмерност на тежестта на престъпленията с наказанията за тях (респ. – с условията за налагането им). Липсата на такава съразмерност създава условия и усещане за липса на морал и справедливост. „В правовата държава търсенето на справедливост не би трябвало да ни отвежда другаде, освен до върховенството на правото. Наказателните закони трябва да съобразяват също и с възприетите от обществото морални принципи, но те не трябва да се прилагат като символичен акт на една закъсняла, поради което – и непостижима справедливост“ (цит. Решение № 12/13-.10.2016 г. на Конституционния съд). От цитирания аргумент на Конституционния съд следва изводът, че изключването на давността или увеличаването на давностния срок за престъпления, свързани с приватизацията за периода 1992-2017 г. всъщност ще пренебрегне върховенството на закона, тъй като ще бъде символичен акт на една закъсняла, поради което и непостижима справедливост.

Най-продължителната давност в сега действащия Наказателен кодекс е 35 години – при убийство на две или повече лица (чл. 80, ал. 1, т. 1), считано за сериозно престъпление, за квалифицираните състави на което се предвижда и най-тежко наказание (доживотен затвор). От тази гледна точка нормирането на още по-продължителна 47 годишна давност за престъпление, свързано с приватизацията (което се счита за престъпление по служба – вж. чл. 283а от Наказателния кодекс) е абсолютно несъразмерно, като се има предвид, че сега действащият чл. 283а от Наказателния кодекс предвижда за този вид престъпление максимално наказание от 10 години лишаване от свобода.

в) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в насока увеличаване, или изключване на давността по отношение на престъпленията, свързани с приватизацията ще бъде в нарушение на конституционния принцип на неотменимост на правата на гражданите (чл. 57, ал. 1) по съображенията, изложени по-горе в т. 1, б. „в“. Към това следва да се добави, че в случай, че изменението бъде в насока увеличаване на давностния срок от 10 на 47 години, то в този период е действала и Конституцията, от 1971 год., която също включва правило за забрана на обратно действие на наказателни норми.

г) В подкрепа на изложеното по-горе становище за несъобразяване на принципа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията) са и почти всички мотиви на Конституционния съд, изложени в негово Решение № 12/13.10.2016 г. по повод на спора за противоконституционност на чл. 79, ал. 2, т. 2 от Наказателния кодекс, с която не се изключват от давност престъпленията, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции. В тази връзка ще бъдат цитирани само няколко изречения от цитираното Решение, като напълно приложими аргументи към обсъждания въпрос: „Абсолютно неоправдано е да не се зачита погасителна давност, която е текла след възстановяване на демокрацията в страната (според законодателя – след 10 ноември 1989 г.), включително по времето, когато действа Конституцията от 1991 г.“. “Правната сигурност означава и относителна стабилност и последователност в законодателната уредба на наказателната репресия. Обратното затруднява субектите на правото да открият валидното правило към даден момент и спрямо това да осмислят своето поведение. Институтът на давността, както бе посочено по-горе в предварителните бележки, има дълга история и е познат и възприет във всички български наказателни закони“. Изключването на давността по отношение на определен вид престъпления „не може да гарантира изискваната от чл. 4, ал. 1 от Конституцията стабилност на законодателството и правна сигурност, с което се открива възможност за разрушаване на авторитета на правото“.

Позиция на АОБР по Проекта на Споразумение за процедура за договаряне и определяне на МРЗ

Позиция на АОБР по Проекта на Споразумение за процедура за договаряне и определяне на МРЗ

Становища, писма, сигнали, жалби

Следва пълният текст на внесената в МТСП и МФ позиция на национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), по проекта на Рамково споразумение за процедура по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната.

Вижте текст на документа в PDF формат.


ДО 

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:      

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

 

Относно: Проект на Рамково споразумение за процедура по определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 10.11.2017 г., изх. на МТСП № 9116-6/13.11.2017 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ, 

Национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), винаги са приветствали открития и конструктивен диалог за постигане на взаимно приемливи решения по процедурите, индикаторите и методиката за договаряне и определяне на МРЗ. По предложения проект на Рамково споразумение изразяваме следната обща позиция:

Проектът отчита значителна част от заявените позиции на социалните партньори и дава възможност за постигане на напредък в изготвянето на взаимно приемливо и балансирано споразумение.

Предлагаме промени на проекта на Рамково споразумение, както следва:

  • В чл. 1, т. 1 срокът 1 февруари да се замени с 1 април;
  • В чл. 1, т. 2 срокът 31 март да се замени с 30 юни;
  • В чл. 1, т. 3 буква „г“ да се заличи.

Предлагаме тези промени в сроковете за начало и край на процедурата със следните мотиви:

  1. Крайната дата за приключване на договарянето на размера на МРЗ между социалните партньори следва да бъде съобразена с възможността за предоставяне в пълен обхват на актуални данни по всички индикатори от приложението, към датата на откриване на преговорите. Следва да се отчете, че данните за ръста на БДС на един зает и относителния дял на компенсацията на един нает в БВП за годината, предхождаща преговорите, се предоставят от НСИ през м. март, т. е. непосредствено преди края на преговорите по предложения проект.
  2. В началото на преговорите на социалните партньори следва да бъде предоставен проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, който се одобрява с решение на МС. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза следва да посочва  очакваните стойности за ръста на ключово значими показатели за годината, за която се определя МРЗ, като:
  • компенсацията на един нает;
  • наетите и заетите лица.
  1. По отношение на предложението ни за заличаване на буква „г“ в чл. 1, т. 3 сме на позицията, че целеви стойности на МРЗ не са сред предвидените в Конвенция 131 на МОТ и не могат да бъдат основа за договаряне.

Във връзка с горното изразяваме настоятелно искане, проектите на РМС за одобряване на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза да бъдат консултирани в НСТС в съответствие с чл. 3 на КТ. Това законово изискване следва да бъде отразено и в текста на процедурата за договаряне и определяне на МРЗ, като бъде посочен съответен срок – края на март на текущата година.

По проекта на Методика за определяне на размера на МРЗ изразяваме следното становище:

  1. Горната граница на предложения интервал от 40 – 50 % за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата надхвърля значително средното съотношение за 18-те ДЧ на ЕС, прилагащи месечни МРЗ, което варира в интервала 41 – 43 %. Предложената горна граница от 50 % надхвърля и граничното съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 66 %, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка, настояваме за фиксиране на долна и горна граница на интервала за преговори, в размер на, съответно – линията на бедност и средното съотношение на минимална към средна работна за държавите, в които има определена месечна МРЗ.
  2. Вторият абзац от предложеното Приложение 2, визиращ достигнатото равнище на МРЗ за предходната календарна година да се приема за долна граница на интервала следва да отпадне изцяло, дори само поради икономически волунтаристичната презумпция, че заплатите могат само да нарастват. Съответно, тази промяна следва да се отрази и във формулата.
  3. Следва да бъдат осигурени актуални ежегодни данни за медианната, средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година, от информационната система на НАП за администриране на вземанията по ЗДДФЛ, вкл. по общини, области и на национално ниво.
  4. Основен параметър при определяне на МРЗ в предложената формула е „прогнозната стойност на нарастването на компенсацията на един нает от последната актуална средносрочна бюджетна прогноза на правителството“. Тъй като това е прогнозна величина и съществуват различни методики  за прогнозиране на този ключов индикатор, следва от Министерство на финансите да бъде осигурен достъп до конкретната прилагана методика и параметри за прогнозирането.
  5. Доколкото в преамбюла на проекта на Рамково споразумение се съдържа позоваване на общата воля Република България да се присъедини към държавите, ратифицирали Конвенция № 131 на МОТ за определяне на минимална работна заплата и по повод на започналата процедура по ратификация, обръщаме внимание, че предложеният превод на Конвенцията е некоректен и дори превратен в частта чл. 3, буква „а“ („обезщетенията за социално осигуряване“).
  6. В Методиката трябва да се работи със съпоставими величини – в момента МРЗ, определяна от правителството, е основна, а СРЗ, мерена от статистиката, е брутна, тъй като включва задължителни плащания за прослужено време. Отбелязваме отново негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на МРЗ, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход. В своята съвкупност те водят до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществен сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство. Предлагаме:
  • Да отпадне законовото задължение за допълнително заплащане за прослужено време,
  • Или до отпадането, да се договаря брутна, а не основна, МРЗ.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА

АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:     

 

ВАСИЛ ВЕЛЕВ                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

АОБР настоява за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика

АОБР настоява за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика

Становища, писма, сигнали, жалби

Следва пълният текст на писмо от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) до министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков във връзка с предложеното в Проекта на Закон за бюджет на ДОО административно увеличение на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /МОД/ от 3,9% и на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лв. през 2018 г.

Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ, са вече внесени по официален път чрез проекта на Закон за бюджета на ДОО, национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели настояват за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика.

Може да изтеглите документа в PDF и MS Word формат.


ДО

МИНИСТЪРА НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

Във връзка с предложеното в Проекта на Закон за бюджет на ДОО административно увеличение на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /МОД/ от 3,9% и на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лв. през 2018 г., и с оглед на драстичното противоречие на тези намерения с обективните икономически реалности и препоръки на Европейската комисия, като представителни на национално равнище организации на българските работодатели, заявяваме следното:

Минималните осигурителни доходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си, тази мярка произведе известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, е вече неактуална, остаряла, неефективна и се превръща в бреме и тежест за конкурентостта на икономиката и заетостта.

В годините след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /МОД/ се разминава драстично със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.

Подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС. В ход е и увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което допълнително обезсмисля нормативното определяне на прагове за МОД.

Обръщаме внимание и на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос, и нарушава принципите на приетия пенсионно осигурителен модел. Тези допълнителни плащания следваше да бъдат поети от системата на социалното подпомагане.

Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време през първото полугодие на 2017 г. ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие е 11%, спрямо същия период на 2016 г., а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва неадекватността на праговете за МОД.

Прегледът на промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности, вкл. поради липсата на „прозрачен механизъм за определяне на МРЗ и правила за административните увеличения на МОД“, нарастването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд, и липсата на обвръзка с ръста на производителността на труда. Все още не е закрита и процедурата срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (excessive macroeconomic imbalances), конкретно относно прекомерния ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unit labor cost).

Публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за МОД с  3,9 % и увеличение на МРЗ на 510 лв., през 2018 г., не са консултирани предварително с нас като национално представителни работодателски организации.

Това е стъпка, пряко насочена срещу социалния диалог, която демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, вкл. за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентостта на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж.

 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ, са вече внесени по официален път чрез проекта на Закон за бюджета на ДОО, като национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели ние настояваме за Вашето незабавно оттегляне от заеманата от Вас длъжност.

 

 

С УВАЖЕНИЕ, 

       

ВАСИЛ ВЕЛЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ 

БОЖИДАР ДАНЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БТПП

КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИБ

Позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) в защита на българските инвеститори и предприемачи

Позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) в защита на българските инвеститори и предприемачи

Становища, писма, сигнали, жалби

По повод на все по-честите негативни обществени кампании, насочени към уронване на престижа и подкопаване на доверието към българските предприемачи, на основа на единични, изолирани негативни практики, както и по повод на зачестилите случаи на кампанийното рекламно популистко законотворчество, ние, българските работодатели припомняме, че:

• предприемаческата инициатива в реалния сектор е в основата на генерирането на икономически растеж и устойчиви работни места и е единственият сигурен път към повишаването на доходите и жизнения стандарт в страната;
• предприемачите са най-креативната част от обществото, която осигурява работа, създава стойност, плаща заплати и данъци;
• доверието, особено в инвестиционния процес, заедно със стабилна законова среда, е задължително условие за успешен бизнес.

Като изразители на интересите на отговорните български работодатели сме длъжни да заявим, че общественият просперитет изисква насърчение и подкрепа за бизнеса, а не неоснователно насаждане на негативни настроения към него. Всеки може да регистрира фирма в рамките на по-малко от седмица, срещу разход до минималната работна заплата, но не всеки може да успее и да се утвърди като успешен и отговорен работодател, предприемач и инвеститор. Нашето общество трябва да си дава сметка, че успехът на българската индустрия заслужава адекватно отношение и подкрепа, а не неоснователно охулване. Добросъвестните предприемачи, каквито са огромното мнозинство от предприемачите в България, трябва да бъдат ценени, подкрепяни и насърчавани, а не обругавани, отблъсквани и прогонвани. Не бива да отъждествяваме цялото българско предприемачество с псевдо бизнесмени, печелещи неправомерно от държавния бюджет и ощетяващи всички нас чрез корупционни договори или нагласени обществени поръчки или такива, които не плащат на своите работници и контрагенти… Накратко: такива, чиято сметка да платим всички ние – нашите членове-работодатели и всички български граждани.

След преминалата голяма икономическа криза оцеляха успешните, компетентните и работливите, отговорните и креативните предприемачи. Именно на тях се дължат годишно 250 милиарда лева продажби /приходи/ на компаниите – при едва 6 милиарда лева общ обем на обществените поръчки (т.е. по-малко от 2,5% от продажбите на компаниите у нас).

Близо милион българи не се оплакват, че не им плащат достатъчно, а са взели живота си в свои ръце, не разчитат на нагласени обществени поръчки, монополно положение или държавни помощи, а осигуряват работа на себе си и околните, създават стойност, плащат заплати и данъци. Най-креативната и предприемчива част от обществото следва да получи уважение и признание, а не оклеветяване и охулване от синдикални и политически популисти. Общество, което хули предприемачите си, няма шанс.

Като изразители на интересите на предприемчивите хора в България, на тези които произвеждат, добавят стойност, продават продукцията си на пазара при свободна конкуренция, плащат заплати и данъци, на тези които работят и гарантират устойчивото икономическо развитие на страната ни, ние, представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), призоваваме държавата и обществото за подкрепа на българския предприемач и за прекратяване на негативните имиджови кампании и законотворчески инициативи, развалящи бизнес климата и рушащи инвеститорското доверие.

Предложения на АОБР по проекта на Концепция за реформиране на системата за експертизата на работоспособността

Предложения на АОБР по проекта на Концепция за реформиране на системата за експертизата на работоспособността

Становища, писма, сигнали, жалби

Следва пълният текст на писмо с предложения на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) по проекта на Концепция за реформиране на системата за експертизата на работоспособността.

Вижте документа в PDF и MS Word формат.


18.09.2017 г.

ДО
Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
Г-ЖА СУЛТАНКА ПЕТРОВА
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

Във връзка с обсъждане на Концепцията за реформиране на системата за експертиза на работоспособността предлагаме на Вашето внимание

ПРЕДЛОЖЕНИЯ
на Асоциация на организациите на българските работодатели
относно Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността

I. Общи положения
1. Въвеждане на принципа за оценка на вид и степен на функционалните увреждания, които са извън типичните за възрастта промени.
Оценката да се прави въз основа на медицинска документация по съответния проблем, проследена в динамика – 3 години назад (която да се изисква от посочения от лицето лекуващ лекар/болница по служебен път), а не по последна епикриза и/или консултации от различни специалисти – 1 месец преди явяване за експертиза.
Необходимо е ускорено въвеждане на електронно здравно досие – основен източник на медицинска информация за лицето.
При разминаване в данните от медицинската документация по съответния проблем да се изисква изследвания и прегледи от доверени лекари на всеки етап от експертизата – като в МЗ, така и при оценка на работоспособността.
2. Въвеждане на International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF) като модел за оценка на функционални увреждания, с позитивна и негативна оценка на възможностите на хората с увреждания да изпълняват трудовите си задачи с обхват: оценка на пригодност за конкретното работно място/ длъжност; за основната професия; за общия трудов пазар.
3. Цел на позитивната оценка следва да бъде функционалната дееспособност на ХУ и създаване на възможност за подкрепа за участие в трудовия и социалния живот в обществото.
4. Персонализиране на отговорността на лекарите в цялостния процес на експертизата. Да се предвиди механизъм за контрол на всички етапи от процеса.
5. Експертизата следва да съдържа:
– точно и ясно формулирани препоръки за медицинска и трудова рехабилитация, в това число трудоустрояване с активно участие на представители от работодателите, в това число трудови медици, за определяне на продължителност, обхват и отговорности при трудоустрояване на хората с увреждания в предприятията. Оценка на ефективността на трудоустрояването в процеса на експертизата;
– при последваща оценка на хората с увреждания да се изисква оценка на ефективността от предприетите мерки при лицето по отношение на ефективността от медицинска и/или трудова рехабилитация/трудоустрояване.
6. Финансова подкрепа при адаптиране на работните места за хората с увреждания в рамките на предприятието, както и осигуряване на средства за работодателя при трудова/ професионална рехабилитация.
7. Пенсионно-осигурителната система, основана на оценка на работоспособността, като се прилагат следните правила:
– при възможност лицето да работи 6 и повече часа на ден – няма право на пенсия;
– частична загуба на работоспособност от 3 до 6 часа дневно (за повече от 78 календарни седмици) – има право на частична пенсия (равна на 50% от пенсията за инвалидност);
– при продължителна неработоспособност за професията – изплащане на пълна пенсия за инвалидност, преквалифициране;
– пълна загуба на работоспособност за конкретното работно място(лицето е работоспособно по-малко от 3 часа дневно) – има право на пълна пенсия за инвалидност само след изчерпване на възможностите медицинска и/или трудова рехабилитация.
8. Ясно документирани отговорности на трудовите медици, консултиращи работодатели и работещите относно мерки за адаптиране, трудоустрояване и динамично проследяване на ефекта от предприетите от Работодателя мерки за поддържане на функционалната дееспособност на хората с увреждания.

II. Предложения за обхват и съдържание на медицинската експертиза
1. В Наредба за медицинската експертиза да се регламентират :
– нова методология за оценка на вида и степента на увреждане, а не на характерни за възрастта заболявания;
– изисквания за съвместимост на оценката с International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF);
– персонализиране на отговорността на лекарите, извършващи оценката по увреждания;
– необходимост и препоръки за медицинска рехабилитация;
– определяне на знаците според вид и степен на увреждане – /знак за незрящ, за невъзможност за самостоятелно придвижване, за глух и т.н./, които определят по-нататък последващата оценка за социална подкрепа.

III. Предложения на експертизата на работоспособността
1. КЕР трябва да формулира еднозначни и ясни указания за работодателя какви дейности може и какви не може да извършва лицето с установените увреждания.
2. КЕР трябва да даде отговор на следните въпроси:
а) има ли пълна загуба на работоспособността за конкретното работно място/ професия/общия трудов пазар (100%);
б) има ли ресурс за изпълнение на трудовите задачи/професията и при какви условия (времетраене на работното време, ергономични условия, изисквания към работната среда и др.);
в) при липса на възможност за трудоустрояване в предприятието следва да се прави оценка от социолози, психолози, ергономи, трудови медици и др. относно възможности за преквалификация /трудова рехабилитация/ или насочване към предприятия за инвалиди – ТПК.

IV. Предложения за трудоустрояване
1. Ако предприятието (комисията по трудоустрояването) прецени, че не може да изпълни препоръките на КЕР, Работодателят има право да обжалва решението на Комисията с мотиви.
2. С наредбата за трудоустрояване ясно да се регламентират отговорностите на всички заинтересовани страни в процеса относно функции, задачи, оценка от ефективността на предприетите мерки, в т.ч. на трудовия медик.
3. Да се регламентират финансовите ангажименти на осигурителния институт за:
– доплащане на лицето на компенсация до размера на работната заплата за пълно работно време – работодателят заплаща действително отработеното време, а остатъка до 8 часа – НОИ.
4. Да се предложат законодателни промени за осигуряване на финансови средства за подкрепа на Работодателя при необходимост от адаптиране на работната среда и за преквалификация на лицата с трайно намалена работоспособност, ако е възможно в самото предприятие.
5. Необходимо е да се ревизира законовата и поднормативна база, касаеща местата за трудоустрояване на ХУ в предприятията. Да се прецизира необходимостта от работни места за трудоустроени в рискови предприятия и за рискови професии.

V. Считаме за необходимо да бъдем текущо информирани за предложенията за нормативни промени и да бъде осигурено участието на наши експерти в обсъждането им.

С УВАЖЕНИЕ,

за „АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ”:

Васил Велев – председател на УС

за „БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС”

Божидар Данев – изпълнителен председател

за „БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО – ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА”

Цветан Симеонов – председател на УС

за „КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КРИБ ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС”

Кирил Домусчиев – председател на УС

Работодателските организации възразяват срещу регламентирането на абсолютна давност за вземания срещу физически лица

Работодателските организации възразяват срещу регламентирането на абсолютна давност за вземания срещу физически лица

Становища, писма, сигнали, жалби

В деловодството на Народното събрание днес бе внесена позиция на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) относно законопроект за регламентиране на абсолютна давност за вземанията срещу физически лица.

Представителните на национално равнище работодателски организации възразяват срещу регламентирането на абсолютна давност за вземания срещу физически лица. В тази връзка те предлагат по законодателен път да бъде уреден институтът на фалит на физическите лица, като законовите разпоредби следва да регламентират:

1. субектите, които имат право да инициират производството (длъжникът, синдикът, кредиторът/ите);
2. задълженията, които са изключени от обхвата на производството за обявяване на физическо лице във фалит;
3. предпоставките за откриване на производството (например извънсъдебно съставяне на погасителен план за изплащане на задълженията);
4. компетентния съд, пред който се развива производството;
5. сроковете за постановяване на актовете по производството;
6. срока, за който се обявява, че лицето е във фалит;
7. срока, в който да се съблюдава добросъвестността на длъжника преди производството да приключи с окончателен съдебен акт за освобождаване от задължение.

Чрез председателя на 44-то Народно събрание Димитър Главчев и председателя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, до които е адресирана позицията, те призовават народните представители да отхвърлят изцяло предложенията в посочените законопроекти за въвеждане на абсолютна давност от 10 години за вземанията срещу физически лица и да вземат предвид необходимостта от въвеждането на производство за обявяване във фалит на физическите лица, като обсъдят изложените съображения и предприемат конкретни законодателни действия в тази насока.

Вижте пълния текст на документа.

Позиция на АОБР относно намерението за увеличение на тарифите на „Булгартрансгаз“

Позиция на АОБР относно намерението за увеличение на тарифите на „Булгартрансгаз“

Становища, писма, сигнали, жалби

Днес Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) внесе в КЕВР и публично оповести своя позиция относно намерението за увеличение на тарифите на „Булгартрансгаз“.

„Намеренията на „Булгартрансгаз“ за въвеждането на по-високи цени за пренос на природен газ, подкрепени неясно защо и от Министерството на енергетиката и КЕВР с оправданието, че това се налага в съответствие с изискванията на Европейския съюз, са подвеждащи“, се казва в позицията. „В нито един европейски документ няма изискване за увеличение на цените за пренос на природен газ. Единственото обещание на България към ЕС е, че трябва да въведе „входно-изходния модел“. Учудващо е защо същият не е въведен още през 2011 г.“

Работодателите заявяват, че не оспорват „входно-изходния модел“, но са против непрекъснатото увеличение на тарифите за пренос на газ до българските индустриални потребители без икономически обоснована необходимост от това.

В тази връзка те предлагат да се отложи влизането в сила на всички нормативни и ненормативни актове (наредби, методики, указания и т.н.), които регламентират кумулативно нарастване на цените на природния газ, до изготвяне на оценка за въздействието и приемане на адекватни действия, защитаващи националната икономика.

За повече информация, вижте пълния текст на документа.