Писмо на АОБР до Президента на РБ относно ветото върху промените в Закона за трудовата мобилност

Писмо на АОБР до Президента на РБ относно ветото върху промените в Закона за трудовата мобилност

Становища, писма, сигнали, жалби
Изх. № 17-00-13#1/ 08.03.2018

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Ваш изх. № 02-05-45 от 06.03.2018 г.  с искане за формулиране на позиция по въпроса за Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата мобилност

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщаме се към Вас във връзка със запитването на Администрацията на Президента на Република България с изх. № 02-05-45 от 06.03.2018 г. относно позицията на българските работодатели по въпроса за Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

От самото начало ще подчертаем, че позицията на организираните работодатели в България по отношение на наскоро приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е положителна.

Подкрепата на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), включваща четирите представителни на национално равнище организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, чийто членове създават 86% от БДС и дават работа на над 82% от наетите и която е българският член в Международната организация на работодателите (IOE), е изразена в нарочно писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и вицепремиера Валери Симеонов.

Също така, представителите на работодателите пледираха в подкрепа на приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във всички ресорни комисии в Народното събрание, където е обсъждана тази материя.

Бихме искали да подчертаем, обаче, че приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са само една умерено голяма стъпка към решаването на огромните проблеми, свързани с нормативната уредба на ЛЕГАЛНАТА трудова миграция в България.

Излагайки мотивите си в подкрепа на разширяване на достъпа до българския трудов пазар от страна на граждани на трети страни, бихме искали да Ви върнем към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното недвусмислено твърдение: „Една от основните причини за ниския икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширяването, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Напоследък на европейско ниво се дискутира интензивно как да се инвестира в хората. Проблемът, обаче, е в това, че дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме?

Трябва да се подчертае, че това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити. Затова „вносът“ на КВАЛИФИЦИРАНА работна ръка е без алтернатива.

За съжаление, вместо да положим усилия да привлечем по-голям дял от възможните трудови мигранти с висока квалификация, ние реформираме режима за достъп до българския пазар на труда с изключително бавни  темпове. И след промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) Република България остава страната с най-рестриктивен режим за внос на работници и високо квалифицирани специалисти. Остават още много ограничения и препятствия, които изобщо не се изискват от законодателството на Европейския съюз и са напълно наши, доморасли приумици.

Българският пазар на труда губи хора в много по-голяма степен отколкото придобива. Всяка година у нас се пенсионират по около 100 хиляди души. По данни на Националния осигурителен институт за 2016 г. това са 107 хиляди души, а за 2017 г. са 98 хиляди пенсионирани български работници и служители. Според данните, изнесени от Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, на мястото на всеки 100 души, напуснали пазара на труда, идват едва 63 души. Тук допълнително негативно влияние упражнява и нетната емиграция, която въпреки тенденцията на отслабване, остава на ниво от около 4000 души годишно.

В момента у нас безработните не представляват някакъв резерв на пазара на труда. Самата безработица е вече под 6 %, като повечето безработни са без квалификация. Част от безработните демонстративно отказват да си търсят работа. Тук е мястото да отбележим, че аргументът на синдикатите, че в бюрата по труда има много малко обяви за търсене на работници НЕ е състоятелен. Бюрата по труда не са канал за търсене на квалифициран персонал от страна на българските работодатели. Всъщност, ако някой реши да задължи работодателите да обявяват всички свободни места в бюрата по труда (в момента такова задължение няма, за щастие на същите тези бюра), то тяхната работа ще бъде буквално блокирана от истински потоп от работодателски заявления. Бюрата по труда нямат капацитет да издирват дефицитните кадри за пазара на труда и за това никой не им се сърди. Те си имат своите компетенции и умения в менажирането на проекти по активните мерки в подкрепа на заетостта и на субсидираната заетост, където се справят със задълженията си.

Реалното положение с механизмите, по които работодателите търсят работници и специалисти у нас, е, че това става на първо място чрез агенции за подбор на персонал, на второ място – чрез обяви в интернет сайтовете и на трето място – с търсене „от уста на уста“ – с помощта на самите работници и служители в предприятията, чрез роднини, близки и познати.

Според последните данни на НСИ от 13 февруари 2018 г., за края на месец декември на 2017 година, наетите лица са 2 280 хиляди души. Това е намаление с 34 хиляди души спрямо края на септември 2017 година. Намалението спрямо 2008 година е от порядъка на 250 хиляди души за изминалия десетгодишен период. Ако изключим от тях около 500 хиляди души от бюджетната сфера, излиза, че нетни платци са 1780 хиляди души. Срещу тях стоят 2 200 хиляди пенсионери и 500 хиляди бюджетни служители, които общо са нетни бенефициенти от бюджета. Отделно трябва да се имат предвид и голям брой граждани, които образно казано „са на социални помощи“.

Вижда се, че ако се разширява достъпът до пазара на труда, това ще доведе единствено до нарастване на броя на нетните платци и до повишаване на приходите в бюджета. Всякакви други твърдения са недобросъвестни спекулации и защита на съсловни интереси.

Несъстоятелни са и твърденията, че вносът на работна сила ще доведе до социален дъмпинг на пазара на труда. Особено ясно се вижда несъстоятелността на подобно твърдение при синята карта. На първо място, там има изрично изискване за заплащане с 50 % по-високо за „вносните“ специалисти с висше образование в сравнение с българските. Освен това работодателят има неизбежни разходи и ангажименти за заплащане на наем за квартира, за пътни разходи и за различни такси за специалиста със „синя карта“. Вносните специалисти са много по-скъпи от местните и при това положение работодателите еднозначно биха предпочели българските специалисти, стига да ги имаше на пазара на труда. Но тях ги няма.

Що се отнася до вноса на работници, така нареченият пазарен тест за тях е запазен. Тоест, за да внесем работници от трети страни, трябва да докажем, че в рамките на ЕС няма достъпни кадри за нашия пазар. За никакъв дъмпинг и за никакво „широко“ отваряне на пазара на труда не може да става дума.

Недостигът на човешки ресурси е главният задържащ фактор за нашето развитие. Той е и без съмнение главната причина за спада на инвестициите. Това се потвърждава от всичките анкети, които правим през последните 2 години. Това го показват данните, които се подават от всички смесени търговски камари в страната. Не достигат хора с всякаква квалификация и за всички икономически дейности: от пастири, камериерки и берачи на плодове и зеленчуци, през заварчици, стругари, медицински сестри и шофьори – до машинни и електроинженери и IT специалисти.

Спогодбите за уреждане на трудовата миграция с Украйна и Молдова се бавят. И след приемането на промените в ЗТМТМ остават много утежнения на законово и подзаконово равнище от компетентността на МВнР, МВР и МТСП, които отново ни правят допълнително неконкурентно способни.

В държави от Централна и Югоизточна Европа като Румъния и Чехия има цели заводи с чужди работници. В Германия 17 % от заетите в икономиката са от трети страни, а ние сме внесли за 2017 г. 177 специалисти със синя карта и 3 500 сезонни работници в туризма за по три месеца работа. И това е при болезнен недостиг на стотици хиляди работници!

На фона на тези ужасни диспропорции, ние продължаваме да спорим трябва ли да остане ограничението за чуждестранни работници от 10 на сто от наличния персонал при положение, че подобно лимитиране в европейското законодателство няма!?

Приемането и влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е значителна стъпка към подобряване на пазара на труда в Р България, но следва да се има предвид, че не е единствената законодателна промяна, която следва да бъде предприета. На дневен ред е назрялата необходимост от изготвянето и внасянето на промени в Закона за професионалното образование и обучение, Закона за признаване на професионални квалификации и съответните подзаконови нормативни актове включително чрез ангажиране на компетентните държавни органи – МОН, МТСП, НАПОО, ДАТМН и др. По такъв начин ще бъдат преодолени пречки пред наемането на търсени специалисти от трети държави, ще се подобри ефективността на пазара на труда, което би било от огромна полза за цялото общество.

Във връзка с изложеното дотук, ние се обръщаме към Вас, г-н Президент, с молба за среща в удобно за Вас време, на която още един път да обсъдим проблемите на трудовата мобилност и трудовата миграция в страната ни. Ние разчитаме на държавническото Ви отношение към проблема.

 

С УВАЖЕНИЕ, 

 /п/

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и
 КРИБ     

Писмо до Президента

Предложение на АОБР за промени в Рамковото споразумение за договаряне на МРЗ

Предложение на АОБР за промени в Рамковото споразумение за договаряне на МРЗ

Становища, писма, сигнали, жалби

АОБР изпрати до Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и национално представителните организации на работниците и служителите предложенията си за промени в проекта на Рамково споразумение за процедура по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата. Пълния текст на писмото вижте ТУК!

 

Предложение за изменение на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството

Предложение за изменение на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството

Становища, писма, сигнали, жалби

Изх. № 17-00-11/06.03.2018 г.

 

 

 

КОПИЕ:

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Г-ЖА ГАЛЯ ДИМИТРОВА
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ОТНОСНО:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 38, АЛ. 9, Т. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

  

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

По повод на постъпили сигнали от наши членове предлагаме следното изменение на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч):

„2. предприятия, регистрирани или пререгистрирани по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се удостоверява с декларация, която се публикува в съответния регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т.1 от закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.“

Мотиви:

  1. Сега действащият текст на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч се отнася до всички предприятия – по смисъла на чл. 1 от ЗСч, вкл. и за тези, които не се регистрират (или за които все още не е настъпил крайният срок за регистрация) в Агенцията по вписвания (като напр., търговските представителства, дружествата по смисъла на Закона за задълженията и договорите, работодателските и синдикални организации по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и юридическите лица с нестопанска цел – за периода до 31.12.2020 г. – по смисъла на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, публ. ДВ, бр. 74/2016 г.).
  2. За посочените в т. 1 предприятия, които не се регистрират (или за които все още не е настъпил крайният срок за регистрация) в Агенцията по вписвания няма регламентиран законов ред за обявяване и публикуване на декларацията, че не са осъществявали дейност през отчетния период.
  3. Въпреки гореизложените обстоятелства предприятията, които не се регистрират (или за които все още не е настъпил крайният срок за регистрация) в Агенцията по вписвания и при липса на осъществена дейност през отчетния период не подадат декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. (в действащата му редакция), ще носят отговорност за глоба по чл. 77 от ЗСч.

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и
 КРИБ


ПИСМО на АОБР до МФ, МП и НАП

Отговор от МФ (15.03.2018 г.)

 

АОБР настоя за вето върху промените в Закона за омбудсмана

АОБР настоя за вето върху промените в Закона за омбудсмана

Становища, писма, сигнали, жалби

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обърна към Президента на РБ Румен Радев с искане да упражни правото си на вето върху приетите на 22 февруари 2018 г. промени в Закона за омбудсмана, с вносител Министерския съвет.

Съгласно промените (чл. 2, ал. 2 от ЗО), правомощията на Омбудсмана се разширяват, като обхващат и възможност за намеса в спорове между граждани и други частни субекти – търговци, граждански организации и отделни граждани. Според АОБР, по този начин се променя философията на закона, който ограничава функциите на Омбудсмана до защита на индивидуални права на граждани, свързани с грешки и други недостатъци от страна на административните органи.

Правомощията на омбудсмана се свързват само с накърнени от държавните и общински органи граждански права и това не е случайно, тъй като по съдебен ред могат да се обжалват само ограничен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява гарант за пълна защита на гражданите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази философия е превратно изменена с приетата добавка в алинея 2 на чл. 2 от Закона за омбудсмана, като вместо защитник от администрацията вече се появява фигурата на страна във всевъзможни граждански отношения – нещо, което няма аналог никъде. Напротив – дори за Европейския омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, изрично е упоменато, че не може да извършва проверки по жалби срещу предприятия или физически лица. У нас обаче вече ще може“, се казва още в писмото до Президента.

Според АОБР, с подобно „пионерство“ няма да се постигнат позитиви, а напротив – създава се риск от сериозно ограничаване на организационните и експерти възможности на Омбудсмана да изпълнява същностната си функция. Освен това, създават се условия за дублиране на новото правомощия на Омбудсмана с функции на съдебната власт[1], на адвокатурата[2], на полицията[3]Още по-сериозен проблем е възможността за намеса в търговския и граждански оборот, където последиците са непредвидими“, се казва в писмото.

Добавеното правомощие на омбудсмана създава условия за намеса в сфери на дейност, уредени с изрични норми от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на собственост, нейното гарантиране  и неприкосновеност (Чл. 17), правото на лична свобода и неприкосновеност (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (Чл. 34), неотменимостта на основните права на гражданите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57).

Изложеното дотук ни мотивира да се обърнем към Вас с призив да упражните правомощието си  по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, като върнете закона в частта чл. 2, ал. 2, изразът „както и от частноправни субекти.“ в Народното събрание за ново обсъждане“, настояват в писмото си до Президента организациите на българските работодатели.


[1] Чл. 117. (1) от Конституцията на РБ: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата

[2] Чл. 134. (1) от Конституцията на РБ: „Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси

[3] Чл. 2. (1) от Закона за МВР: „Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите

ПИСМО НА АОБР ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РБ

Писмо до министър-председателя относно промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Писмо до министър-председателя относно промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Становища, писма, сигнали, жалби
Изх. № 17-00-8/23.02.2018 г. 

КОПИЕ:

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният  приток – на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно. От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

  1. По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации. Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно – чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията. Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление. Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) – при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.
  2. По §4 – лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.
  3. По §11 – добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.
  4. По §12 – създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр. Накратко – назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

  1. По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България. Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник – гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии). Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес. 

С УВАЖЕНИЕ,

/п/

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и
 КРИБ     


Писмо на АОБР относно промените в ЗТМТМ

Препоръки на АОБР относно сключването на КТД

Препоръки на АОБР относно сключването на КТД

Становища, писма, сигнали, жалби

АОБР изпрати до членуващите предприятия, браншови и регионални сдружения на бизнеса препоръки за съдържанието и подходите при водене на преговори, сключване и актуализация на колективни трудови договори (КТД).

В писмото си АОБР декларира за пореден път подкрепата си за колективното трудово договаряне на общите условия и заплащане на труда. „В същото време, в АОБР постъпват сигнали за опити за налагане на необосновани ангажименти при сключване на нови или актуализация на действащи КТД на фирмено и браншово ниво“, се казва в писмото.

В тази връзка, АОБР потвърждава отново своите препоръки, изготвени и разпространени през м. януари 2017 г. и обръща особено внимание на препоръката, че „Не следва да се договаря клауза, която задължава предприятието – работодател да събира от работници и служители и издължава членски внос към съответната синдикална организация, вкл. за присъединяване към сключен КТД“.

АОБР протестира срещу създалия се хаос във фирмената регистрация

АОБР протестира срещу създалия се хаос във фирмената регистрация

Становища, писма, сигнали, жалби

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е силно притеснена от създалото се напрежение в работата на Търговския регистър, породено от влезлите в сила в края на 2017 г. промени в Търговския закон (ТЗ).

Блокираната възможност за прехвърляне на дружествени дялове и предприятия поставя под съмнение декларираните от страна на правителството и Народното събрание усилия за намаляване на административната тежест.

Последните промени в ТЗ са ярък пример за законотворчество под натиск и демонстрират нагледно какви са последствията от изменения в законодателството без пълноценна и обективна оценка на въздействието и без отчитане на позициите на заинтересованите страни.

Припомняме, че в хода на обсъждането на промените в ТЗ работодателските организации ясно изразиха негативните си позиции, но народните представители не ги взеха под внимание, а се поддадоха на популистка аргументация от страна на омбудсмана Мая Манолова и синдикален натиск.

По аналогичен начин преди няколко години беше криминализирано недекларирането на осигурителни плащания, но до момента няма информация за осъден по такава причина работодател. Подобен ще е резултатът и от промените в ТЗ – неясни ползи, но видими негативи.

Въведената временна практика за доказване на обстоятелствата за изплатени възнаграждения и осигуровки чрез представяне на удостоверение от страна на работодателя, решават времемнно създадения проблем, но не дават гаранции за възможна злоупотреба от страна на работниците и служителите спрямо коректни работодатели.

Във връзка с горното, АОБР настоява за спешно намиране на административни и правни механизми за нормализиране на работата на Търговския регистър. За пореден път апелираме промените в законодателството да стават при отчитане на позициите на заинтересованите страни и след задълбочена оценка на въздействието.

АОБР подкрепя промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, предложени от Християн Митев и група н.п.

АОБР подкрепя промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, предложени от Християн Митев и група н.п.

Становища, писма, сигнали, жалби

Изх. № 17-00-5/12.02.2018 г. 

ДО 

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ПРИ 44-то НС

 

УВАЖАЕМА Г-ЖА КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМИ Г-Н АДЕМОВ,

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяват своята убедена подкрепа за предложението (№ 854-04-47 от 09.02.2018 г.) за изменения на приетия на първо гласуване законопроект за ЗИД на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесено от н.п. Христиан Митев, Данаил Кирилов, Анна Александрова, Борис Ячев, Калин Поповски, Искрен Веселинов и Петър Петров.

Убедени сме, че с приемането на това предложение ще се облекчи достъпът до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и нереализуеми със собствен ресурс потребности. Икономическото развитие на страната ни изисква приемането на такива мерки. В тях е и шансът за постигане на още по-добър дългосрочен растеж. Особено удачни решения се предлагат по отношение на: – отпадане от националното законодателство на несъществуващото в правото на ЕС 10 процентно ограничение на общия брой на граждани на трети държави, работещи за местния работодател, съчетано с допълнително облекчение за малки и средни предприятия; – отпадане на задължението за работодателя да провежда предварително проучване на пазара на труда при режима „Синя карта на Европейския съюз; –  отмяна на специалния ред по чл. 18; – облекчаването на реда за полагане на труд от лица от български произход.

Приемането на посоченото предложение в неговата цялост е изключително важно за страната ни, тъй като натрупването на редица негативни обстоятелства за пазара на труда през последните години доведе до задълбочаване на проблема с липсата на специалисти с нужната квалификация, а с това и до ограничаване на възможностите за по-интензивно развитие на икономиката.

Същевременно подновяваме предложенията си, целящи постигане на оптималност и ефективност при прилагане на изискванията на ЗТМТМ, както следва:

  1. В чл. 7, ал. 3 Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта да предоставя писмено решение в 14-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда  на работници – граждани на трети държави (вместо 30-дневен както е сега);
  2. В чл. 7, ал. 4 думите „за не повече от 12 месеца“ да се изменят на „за не повече от 24 месеца“ – тази промяна цели повече ефективност при полагане на труд от чуждестранния работник. В случаите на наемане на лица от отдалечени страни – например от Индия и Виетнам, транспортните разходи до България сериозно влияят на финансовото натоварване на работодателя и за него ще е по-ефективно тези разходи да се разпределят за по-продължителен период от време;
  3. В чл. 7, ал. 5 и в чл. 15, ал. 3 думите „три години“ да се променят на „пет години“. Мотивите за това предложение са аналогични на тези по предходната точка;
  4. Предлагаме също в чл. 24 ал. 2 думите „в рамките на календарната година“ да се заличат. Сезонът в зимният туризъм се разпростира в рамките на две календарни години. Поради това, със заличаване на текста „в рамките на календарната година“ ще се премахне задължението за работодателите по време на зимния туристически сезон да подават заявление за получаване на решение по чл. 24, ал. 1 за едни и същи работници, за един и същ сезон два пъти, поради изтичане на календарната година.

Остротата и значимостта на проблемите, свързани с липсата на работници с подходяща квалификация е видна от следните неблагоприятни тенденции и данни:

  1. 107 078 е броят на лицата, които са се пенсионирали през 2016 г., по данни на НОИ;
  2. 54 346 са младежите, които са завършили средно образование през 2017 г., като през последните пет години има трайна тенденция за намаляване на завършващите средно образование;
  3. Около 4 000 души средногодишно формират т.н. „нетна емиграция“ за всяка от последните 5 години по данни на институт „Отворено общество“;
  4. 45% от работодателите, на база проведена в края на 2017 г. анкета, посочват че планират да назначат нови работници, а 29% посочват че има такава вероятност в зависимост от развитието на пазара;
  5. Недостигът на човешки ресурси се посочва като най-остър проблем от бизнеса през последните две години;
  1. Само за десет работни дни (02 – 16.01.2018 г.) в ДБТ българските работодатели са обявили 9511 свободни работни места, като повечето работодатели за целта все по-често и повече ползват частни агенции и други способи за подбор на персонал.

Тези безспорни факти показват необходимостта от по-ефективна намеса на пазара на труда за облекчаване на достъпа до работа в България. Горните данни дават убедителен отговор на въпроса дали за развитието на българската икономика са необходими работници, в това число и от трети страни, и възможно ли е друго решение. В допълнение, без внос на работници развитието на икономиката ще спре като се ограничи до днешните ограничени възможности. Като краен резултат ще се наложи да обсъждаме намаляването на публичните разходи, както и замразяване или намаляване на пенсиите поради настъпването на деня, в който (не само по демографски причини) един работник в реалния сектор ще трябва да изработва дължимото за двама пенсионери.

Абсурдната синдикално популистка теза, че с вдигане на заплащането проблемът  с липсата на кадри ще се саморазреши е крещящо несъстоятелна – и най-високата цена на труда не може да създаде или „върне“ български специалисти с нужната квалификация, още по-малко – веднага. По-високото заплащане в Румъния, още по-високото в Полша и в пъти по-високото в Германия не се оказа пречка пред това да изпитват същите проблеми като тези в България, с намирането на хора с подходяща квалификация. Но за разлика от нас те ги решават – Румъния с цели заводи с чуждестранни работници, Полша, където само работещите украинци са над 1 милион, Германия, където над 17 на сто от работната сила е от чуждестранни работници извън ЕС!

Българските работодатели имат повече ограничения и по-високи разходи, когато наемат чуждестранен работник, тъй като освен разходи за заплата и осигуровки, са длъжни да осигурят и квартира, транспорт за отиване и връщане до страната на произход, извършват разходи по издаване на разрешението за работа, за работна виза, за пазарно проучване, разходи за легализации и др.

Очевидно е, дори за предубедени анализатори, че при равни други условия, всеки работодател ще предпочете да наеме български работник. Истинският проблем, на който трябва да намерим решение са случаите, когато български работник с търсена от работодателите квалификация в страната ни просто НЯМА. И тук дори не става дума за необходимите минимални трудови навици, трудова и технологична дисциплина, и трудолюбие. Българските работодатели предпочитат да наемат български работници, но същевременно си дават сметка, че раждането, отглеждането, обучението, квалификацията и преквалификацията на един работник е продължителен процес, а производството не може да спре и да изчака десетилетия бъдещо несигурно развитие на демографското състояние, на системата за образование и квалификация и квалификация, на приемане на съвременно, ефективно и гъвкаво трудово законодателство. Наивно до глупост е да се очаква, че затварянето на пазара на труда за внос на работници и специалисти от трети държави ще ускори ръста на доходите в страната.

Ако искаме да има развита българска икономика, трябва незабавно да облекчим режим за внос на работници от трети държави.

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател на БСК
и председател на АОБР за 2018 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и
 КРИБ     

вж. ПИСМО