ДО
Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА,
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

ОТНОСНО: Предстоящото заседание на НСТС във връзка с обобщените мерки за ограничаване на злоупотребите при получаване на краткосрочни парични обезщетения за временна неработоспособност по КСО

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

Преди заседанието на НСТС бихме искали да Ви информираме за следната позиция на организациите, обединени в АОБР:

Бяха проведени многократни заседания на работната група, включващи представители на всички социални партньори, както и на заинтересовани институции и други организации. Въз основа на продължителните дискусии по множеството мерки секретариатът на НСТС разпространи обобщени мерки (Приложение 1).

Така представени, мерките подкрепени от всички, на практика не водят до необходимите промени и, като краен резултат, не съдържат механизъм за реално осъществяване на реформа в областта на прилаганата досега практика при издаването на болнични листове за временна нетрудоспособност. На практика те се свеждат до палиативни действия, които държавата чрез своите специализирани институции може да осъществи и при сега съществуващата нормативна регулация с някои леки изменения и допълнения.

В същото време, действително ефективни мерки, предложени от работодателите, не намират достатъчна подкрепа или са напълно отхвърлени.

За да бъде действително ефективен контролът върху актовете на издадени от органите за експертиза на временната нетрудоспособност, е необходимо в състава на регионалните съвети по чл.111, ал.1 от Закона за здравето да се включи и представител на всяка работодателска организация. Отказът да се предвиди такова участие е необоснован и се свежда до голословната преценка, че работодателските организации нямат капацитет за участие в тези съвети!? Напомняме, че сдруженията на лечебните заведения са членове на тези организации.

Отхвърлена е възможността болничният лист да се преподписва по преценка на работодателя от доверен лекар/избрана клиника, както и извършването на повторна експертиза в случаите на съмнение от негова страна. Единственото съображение за неприемането на тези мерки се свежда до обстоятелството, че работодателят ще сключва договор с така наречения доверен лекар, което изключва безпристрастността на преценката. На практика те са в интерес и на двете страни, тъй като такива действия ще позволят на работодателя да прецени да обжалва ли издадения болничен лист. Преподписването или извършването в определени случаи на повторна експертиза не представлява валидиране на болничния лист и неговата отмяна. Напълно се пренебрегнаха съображенията, изложени от наша страна, че предложените две мерки имат превантивен и дисциплиниращ характер.

Крайно притеснително за нас остана нежеланието за създаване на възможност за работодателите в реално време да получават информация за издадените болнични листове, едновременно с подаването на информацията към НОИ по електронен път.

Беше отхвърлена и възможността за административно-наказателна отговорност на лицата при установено неспазване на предписания режим на лечение. Тази мярка също има превантивен характер и ще стимулира заболялото лице към спазване на предписания му режим. Опасенията, че за едно и също нарушение ще бъдат налагани две санкции – неизплащане на обезщетение по реда на КСО и глоба по реда на ЗАНН, са неоснователни. На практика това са съвсем различни правни режими. Това е равносилно да се твърди, че при установена кражба не трябва да има друго наказание освен възстановяване на откраднатото.

Беше направена констатация, че част от мерките, предложени от АОБР, не са насочени към ограничаване на злоупотребите при получаване на обезщетения за временна неработоспособност, поради което бяха изключени от предложенията. Въпреки това, нашето мнение е, че въвеждането на класификатор на СЗО има пряко и ключово значимо въздействие за мащабно ограничаване на злоупотребите с решенията на ЛКК на всички нива. Също така, своевременното въвеждане с конкретизирани и допълнени над 10 000 основни заболявания ще даде възможност за по-точно диагностициране и превенция на злоупотребите при издаване на болничните листове. Същото се отнася и за необходимостта от ускорена интеграция на регистрите на сключените трудови договори, осигурените лица и персоналния електронен здравен профил (здравно досие) и използване на агрегирана информация за целите на оценка на риска, превенцията и контрола.

Не на последно място, категорично подчертаваме, че трябва да се създаде нормативно заложена програма или план за постепенно намаляване на броя на дните от болничните, които се заплащат от осигурителя.

В контекста на горното настояваме предложените от АОБР мерки да бъдат взети предвид.

С уважение,
Кирил Домусчиев
Председател на КРИБ
Ротационен председател на АОБР за 2020 г.,
От името и по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и  КРИБ