Приоритети АОБР за 2023 г.

януари 20, 2023
Категория:
Приоритети
  1.  Национални приоритети
  • Предприемане на всички необходими мерки за спазване на ангажимента за присъединяване на България към Еврозоната на 01.01.2024 г.;
  • Приемане на България в Шенгенското пространство;
  • Приемане на България в ОИСР;
  1. Бизнес среда и икономика
  • Набелязване на съпътстващи мерки за ограничаване ръста на инфлацията. Анализ на последиците от кризите и набелязване на мерки.
  • Подобряване на цялостната инвестиционна среда и създаване на предпоставки и стимули за частни инвестиции, насочени към дигиталния и зелен преход. Пряка подкрепа за инвестициите чрез Националния план за възстановяване и устойчивост и Оперативните програми.
  • Реални действия по изграждане на електронното управление във всички области – инвестиционен процес, административни услуги за бизнеса, здравеопазване, образование, вкл. електронни разплащания във всички държавни и общински административни структури.
  • Преминаване към реално програмно бюджетиране, в т.ч. повишаване ефективността, намаляване броя на административните структури и заетите в тях, и продължаване на административната реформа.
  • Оптимизация на сроковете за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови обекти, в т.ч. и режимите за присъединяване на обекти към ВИК, ел. енергия, природен газ и други.
  • Ограничаване на т. нар. екологичен рекет срещу бизнеса, препятстващ инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрии.
  • Запазване на съществуващия данъчен модел и намаляване на дела на БВП, преразпределян през държавния бюджет, в контекста на спазване на Маастрихтските критерии.
  • Прилагане на разходо-покривния принцип при определяне размера на държавните такси.
  • Предприемане на реални действия по прилагане на принципа: “Замърсителят плаща“ при определяне на размера на таксата за битови отпадъци.
  • Възприемане и прилагане на принципа „1-in-2-out“, т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извеждат/премахват две съществуващи.
  • Реална оценка на въздействие на проектите на нормативни актове, с фокус върху административната тежест, въздействие върху конкурентоспособността и дейността на малките и средни предприятия.
  • Борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.
  • Справяне с проблемите на трафика по граничните пунктове, чрез подписването на двустранни договори със съседните на България държави.
  • Насърчаване на инвестициите в железопътния, морския и речния транспорт и връзките между тях. Изграждане, рехабилитация и поддръжка на алтернативни шосейни маршрути и довършване на магистралите.
  1. Енергетика и „зелен преход“
  • Коригиране изкривяванията на пазара на едро на електроенергия при екстремни цени чрез компенсация на потребителите на свободния пазар, вкл. приемането на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия.
  • Създаване на работещ компенсаторен механизъм поради високите цени на природния газ за потребителите до достигане на приемливи за пазара у нас цени. Въздържане от прилагане на клаузите в договорите с крайните клиенти „вземи или плати“.
  • Формиране на национален пазар на емисии на парникови газове, за търговия на спестените емисии и директно закупуване от българската индустрия.
  • Активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход, в т.ч.:
    • национални приоритети в областта на климата до 2030-2050 г.;
    • чиста, достъпна и сигурна енергия;
    • промишлена стратегия за чиста и кръгова икономика;
    • устойчива и интелигентна мобилност, вкл. електрическа мобилност и водородни технологии – разработване на национална нормативна уредба за развитие на инфраструктура за алтернативни горива и изпълнение на програма за реализацията на тази инфраструктура в съответствие с европейската правна рамка за алтернативните горива и пакет „Fit For 55“.
    • екологосъобразно строителство и инфраструктура;
    • екологосъобразна селскостопанска политика „От фермата до трапезата“;
    • опазване на биологичното разнообразие, нулево замърсяване и нетоксична околна среда;
    • научни и научно-приложни изследвания, насърчаване на иновациите, образованието и обучението;
    • социално ангажиран и справедлив преход;
    • финансиране на прехода – детайлна координация на възможните европейски и национални програми за финансиране, в т.ч. Националния план за възстановяване и устойчивост, инструментите по Кохезионната политика 2021-2027, Механизма за справедлив преход, REACT-EU.
  • Изработване на национална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. с хоризонт до 2050 г., на плановете за развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи, газопреносната инфраструктура – на основата на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия, отчитайки стратегическите интереси на страната и създавайки предпоставки за енергийни доставки при минимални разходи, съгласно изискванията на Закона за енергетиката.
  • Изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в Република България с последващи мониторинг, контрол и коригиращи мерки – ежегодно, която да следва принципите на гарантиране на сигурността на енергийните доставки и постигането на целите за климатична неутралност с минимални разходи за енергийната система и потребителите.
  • Повишаване на капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация.
  • Насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствено потребление – както чрез облекчаване на процедурите, така и чрез адекватни финансови стимули и инструменти, в т.ч. чрез средствата от НПВУ и Оперативните програми.
  • Изграждане на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само на пазарен принцип.
  • Повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“.
  • Подготовка за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия и защита на енергийно уязвимите.
  1. Образование и пазар на труда
  • Подобряване на системата за обучение на възрастни с цел постигане на синергия в политиките на МТСП и МОН, в контекста на НПВУ и инициативите на европейско ниво – индивидуални обучителни акаунти, микроквалификации и пр.
  • Продължаване на усилията за реална връзка между образованието на всички нива и бизнеса, с оглед осигуряване нуждите на пазара на труда.
  • Разработване на програма и пакет от мерки за привличане на таланти – на висококвалифицирани и дефицитни специалисти.
  • Подобряване на възможностите за привличане на чуждестранни студенти и осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.
  • Повишаване на дигиталните умения на цялото население, и в частност – на работниците/ служителите.
  • Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., вкл. принудителни мерки, както и стимули.
  • Създаване на условия за активно участие на пазара на труда на работещи майки чрез осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на деца – строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство.
  • Облекчаване на процедурите за внос на работници в страната и мерки за насърчаване на устойчивата им заетост в България.
  1. Социална политика
  • Финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и правилното транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, отчитайки, че заложените в нея индикатори са препоръчителни, а не задължителни.
  • Развитие на пенсионния модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, и интегриране на уязвимите социални групи в пазара на труда. Подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове и повишаване на информираността на обществото за капиталовия стълб на пенсионното осигуряване. Ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики в пенсионния модел, целящи краткосрочни политически цели, а не дългосрочност и устойчивост на пенсионната система.
  • Подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, и обвързването й, където е възможно, с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд и пр.
  • Преразглеждане на държавната политика, свързана с Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС) по отношение на стабилността на пенсионната система с цел да бъде реален буфер.
  1. Европейски политики и инвестиции
  • Подобряване на съгласувателната процедура със социалните партньори по ключови за бизнеса досиетата, предмет на обсъждане от Съвета на министрите на ЕС.
  • Създаване на Консултативен съвет за наблюдение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост.
  • Иницииране на преговори по „Нов национален социален договор“ за България, съобразен с инициативата на МОР за недопускане на политизация на трудовите отношения и постигане на баланс между мерките в укрепване на икономиката и подобряване на жизнената среда.
  • Предоговаряне на ПВУ в частта му за намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40%, на база 2019 г., така че да се предотврати унищожаването на голяма част от производствените мощности, произвеждащи електроенергия и пренасочване на средствата от несъстоятелния проект за създаване на Национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия от 6000 MWh към грантова схема за системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници, изградени за собствени нужди в предприятията.
  • Стриктно спазване на сроковете за откриване на останалите процедури по НПВУ и Оперативните програми, с цел възможно най-бързо осигуряване на достъп на българския бизнес до ресурса, предвиден по програмите.