1. Национални приоритети – приемане на България в ОИСР и Шенгенското пространство и активна работа за по-скорошното включване на България в Еврозоната.
  1. Бизнес среда и икономика
  • Запазване на съществуващия данъчен модел и намаляване на дела му, преразпределян през държавния бюджет.
  • Възстановяване и развитие на пенсионен модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи. Подкрепа и развитие, а не ликвидиране, на частните пенсионни фондове, особено на тези от „Втория стълб”.
  • Намаляване на прекомерните социални разходи и насочване на средствата за преодоляване на COVID-19 кризата с повече средства и стимули за запазване и развитие на бизнеса.
  • Борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.
  • Намаляване броя на административните структури и заетите в тях и продължаване на административната реформа.
  • Прилагане на нова индустриална политика „Индустрия 2030“, базирана на приоритетно развитие на индустрията и отрасли, за които страната ни има конкурентни предимства.
  • Ускорено изграждане на електронното управление.
  • Ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност до минимално изискуемото от правото на ЕС. Разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие. Прилагане на разходопокривния принцип при определяне на всички държавни и общински такси и на приетите законови промени, гарантиращи спазването на принципа „замърсителят плаща“. Утвърждаване и прилагане на практика на оценка на въздействие и публично консултиране на проектите на нормативните актове.
  • Приемане на новата Стратегия за МСП, насочена към подкрепа и облекчаване на дейността на малките и средни предприятия.
  • Облекчаване на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури (ВиК, ел. енергия, газ и др.).
  • Ограничаване на т. нар. екологичен рекет срещу бизнеса от страна на псевдо-природозащитни организации, препятстващи инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрии. 
  1. Енергетика
  • Изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент „Ден напред“, ангажиращо производителите от групата Български енергиен холдинг АД, организирания борсов пазар (БНЕБ ЕАД) и потребителите във формат национално представителни организации на работодателите, и на работниците и служителите, както и ресорните Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и Министерство на финансите.
  • Приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия.
  • Осигуряване на свързаност (пазарно обединение) на пазара „Ден напред“ с цел постигане на оптимално ценово балансиране на цените на електроенергията.
  • Изработване и нотифициране пред ЕК на механизъм и провеждане на търгове за капацитети.
  • Уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД и „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Изготвяне на Национална програма за преобразуването на комплекса Марица-Изток.
  • Повишаване капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация.
  • Насърчаване производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствени нужди. Изграждането на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само на пазарен принцип.
  • Приемане на законови промени за пълна либерализация на пазара на електроенергия с цел оптимизиране цената на електрическата енергия и постигане на справедливи цени както за износ, така и за вътрешния пазар, респективно – повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
  • Мерки за повишаване ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“.
  1. Човешки ресурси

4.1. Разширяване функциите на Агенцията по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети страни за удовлетворяване на нуждите на българската икономика. Привеждане на българското законодателство и административни процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики. Разработване на програма за внос на висококвалифицирани и дефицитни специалисти с пакет от мерки.

4.2. Разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход. Аутсорсване на регистрацията им в целево създаден от социалните партньори, подписали това споразумение, бипартитен орган с цел информираност, превенция на дискриминация и експлоатация, както и защита на правата им.

4.3. Политики за задържане на работници, завърнали се от чужбина, поради кризата с Ковид – 19;

4.4. Строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство.

4.5. Осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.

4.6. Осигуряване на възможност за лица от български произход за придобиване на статут на уседналост след 3 години законно пребиваване на територията на страната (18 месеца, от които действителни).

4.7. Осигуряване на възможност за достъп до образование и пазар на труда на лица, на които един от родителите е с българско гражданство.

4.8. Популяризиране на извършените вече промени в ЗВО и приемане на по-нататъшни промени за привеждане на план-приема към нуждите на икономиката и  за насърчаване реализацията в страната на завършилите.

4.9. Приемане на мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор, насочени към:

  • изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) на обществените потребности от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли;
  • промени в структурата и управлението на държавното висше образование, създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с обществените потребности;
  • при финансирането на държавните поръчки в сферата на висшето образование приоритизиране на техническите специалности и бакалавърските и магистърски програми по фундаментални природни науки от решаващо значение за развитието на икономиката;
  • разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението;
  • ускоряване на реформите в образователната система с акцент върху професионалното образование и НТИМ (STEM) уменията (науката, технологиите, инженерството и математиката) и разширяване на обучението по математика, финанси и предприемачество.

4.10. Насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията, създаване на възможности за внедряване на цифрови технологии, повишаване на дигиталните умения на работниците/служителите чрез създаване на инструменти за финансиране от фондовете на ЕС.

4.11. Осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез предоставяне на възможности за стажуване и чиракуване при работодател в реална производствена среда.

4.12. Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., включително принудителни мерки, както и стимули.

4.13. Финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и надграждането му с процедура за последващо договаряне на минимални заплати по икономически дейности. Стартиране на бипартитни преговори по минималните заплати през 2021 г. и прилагане през 2022 г. Отмяна на минималните осигурителни доходи по ИД и групи професии. Създаване на работещ механизъм, недопускащ отказа от преговори, на който и да било от участниците в тях. 

  1. Европейски политики и инвестиции

5.1. Активно участие в актуализацията и приемането на Плана за възстановяване и развитие на България и гарантиране на участие в механизма за неговото изпълнение и мониторинг.

5.2. Единна позиция и отстояване на работодателските интереси при обсъжданията на предложенията на ЕК и Португалското председателство относно Директива за минимална работна заплата, План за действие по социалния стълб, Директива за равно заплащане и др.

5.3. Финализиране и мониторинг при изпълнението на Споразумението за партньорство и оперативните и национални програми към него.

5.4. Осигуряване на национална позиция по изпълнението на Европейската зелена сделка, гарантираща справедлив, плавен и съобразен със спецификите на държавата ни преход към нисковъглеродна икономика. Поддържане на червената линия на България във връзка с повишаване на целите за намаляване на емисиите парникови газове над приетите вече 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. до заложените в Съобщението на ЕК 50 % със стремеж към 55 %. 

  1. Капиталов пазар
    • Недопускане на опити за държавен контрол върху частни листвани компании посредством отчуждаване на неактивни акции.
    • Усъвършенстване на нормативната уредба ограничаване на свръхрегулациите, опростяване, улесняване и автоматизиране на процедурите.
    • Подобряване на условия за финансиране на малкия и средния бизнес чрез капиталовия пазар.
    • Оценка на потенциала за листване на миноритарни дялове от държавни дружества и набиране на финансов ресурс за реализиране на големи/инфраструктурни проекти чрез капиталовия пазар.
Категория:
Translate »