1. Национални приоритети:
    • Приемане на България в ОИСР и Шенгенското пространство;
    • Предприемане на всички необходими мерки за спазване на ангажимента за присъединяване на България към Еврозоната на 01.01.2024 г.
  1. Бизнес среда и икономика
    • Подобряване на цялостната инвестиционна среда и създаване на предпоставки и стимули за частни инвестиции, насочени към дигиталния и зелен преход. Пряка подкрепа за инвестициите чрез Националния план за възстановяване и устойчивост и Оперативните програми.
    • Реални действия по изграждане на електронното управление във всички области – инвестиционен процес, административни услуги за бизнеса, здравеопазване, образование.
    • Въвеждане на ключови показатели за ефективност на държавната администрация.
    • Преминаване към реално програмно бюджетиране, в т.ч. повишаване ефективността, намаляване броя на административните структури и заетите в тях, и продължаване на административната реформа.
    • Оптимизация на сроковете за изграждане и въвеждане в експлоатация на нови обекти.
    • Ограничаване на т. нар. екологичен рекет срещу бизнеса, препятстващ инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрии.
    • Запазване на съществуващия данъчен модел и намаляване на дела на БВП, преразпределян през държавния бюджет, в контекста на спазване на Маастрихтските критерии.
    • Прилагане на разходо-покривния принцип при определяне размера на държавните такси.
    • Предприемане на реални действия по прилагане на принципа: “Замърсителят плаща“ при определяне на размера на таксата за битови отпадъци.
    • Възприемане и прилагане на принципа „1-in-2-out“, т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извеждат/премахват две съществуващи.
    • Реална оценка на въздействие на проектите на нормативни актове, с фокус върху административната тежест, въздействие върху конкурентоспособността и дейността на малките и средни предприятия.
    • Борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.
  1. Енергетика и „зелен преход“
    • Коригиране изкривяванията на пазара на едро на електроенергия при екстремни цени чрез компенсация на потребителите на свободния пазар, вкл. приемането на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия.
    • Изработване и нотифициране пред ЕК на механизъм и провеждане на търгове за капацитети.
    • Активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход, в т.ч.:
  • национални приоритети в областта на климата до 2030-2050 г.;
  • чиста, достъпна и сигурна енергия;
  • промишлена стратегия за чиста и кръгова икономика;
  • устойчива и интелигентна мобилност, вкл. електрическа мобилност и водородни технологии – разработване на национална нормативна уредба за развитие на инфраструктура за алтернативни горива и изпълнение на програма за реализацията на тази инфраструктура в съответствие с европейската правна рамка за алтернативните горива и пакет „Fit For 55“.
  • екологосъобразно строителство и инфраструктура;
  • екологосъобразна селскостопанска политика „От фермата до трапезата“;
  • опазване на биологичното разнообразие, нулево замърсяване и нетоксична околна среда;
  • научни и научно-приложни изследвания, насърчаване на иновациите, образованието и обучението;
  • социално ангажиран и справедлив преход;
  • финансиране на прехода – детайлна координация на възможните европейски и национални програми за финансиране, в т.ч. Националния план за възстановяване и устойчивост, инструментите по Кохезионната политика 2021-2027, Механизма за справедлив преход, REACT-EU.
  • Актуализация на националната Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. с хоризонт до 2050 г., на плановете за развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи, газопреносната инфраструктура – на основата на реална оценка на националните приоритети и насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия, отчитайки стратегическите интереси на страната.
  • Изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в Република България с последващи мониторинг, контрол и коригиращи мерки – ежегодно.
  • Повишаване на капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация.
  • Насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствено потребление – както чрез облекчаване на процедурите, така и чрез адекватни финансови стимули и инструменти.
  • Изграждане на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само на пазарен принцип.
  • Повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“.
  • Подготовка за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия и защита на енергийно уязвимите.
  1. Образование и пазар на труда
    • Подобряване на системата за обучение на възрастни с цел постигане на синергия в политиките на МТСП и МОН, в контекста на НПВУ и инициативите на европейско ниво – индивидуални обучителни акаунти, микроквалификации и пр.
    • Продължаване на усилията за реална връзка между образованието на всички нива и бизнеса, с оглед осигуряване нуждите на пазара на труда.
    • Разработване на програма и пакет от мерки за привличане на таланти – на висококвалифицирани и дефицитни специалисти.
    • Подобряване на възможностите за привличане на чуждестранни студенти и осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.
    • Повишаване на дигиталните умения на цялото население и, в частност – на работниците/ служителите.
    • Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., вкл. принудителни мерки, както и стимули.
    • Създаване на условия за активно участие на пазара на труда на работещи майки чрез осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на деца – строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство.
  1. Социална политика
    • Финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ.
    • Развитие на пенсионния модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, и интегриране на уязвимите социални групи в пазара на труда. Подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове и повишаване на информираността на обществото за капиталовия стълб на пенсионното осигуряване.
    • Подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, и обвързването й, където е възможно, с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд и пр.
    • Преразглеждане на държавната политика, свързана с Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), по отношение на стабилността на пенсионната система с цел ДФГУДПСда бъде реален буфер.
  1. Европейски политики и инвестиции
    • Подобряване на съгласувателната процедура със социалните партньори по ключови за бизнеса досиетата, предмет на обсъждане от Съвета на министрите на ЕС.
    • Създаване на Консултативен съвет за наблюдение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост.