1. Национални приоритети:

1.1. Макроикономическа, финансова и данъчна стабилност. Запазване, гарантиране и прилагане на принципите на пазарната икономика

1.2. Ре-калибриране на Зелената сделка за конкурентоспособна индустрия.

1.3. България в ОИСР.

1.4. Изключване на България от т.нар. сив списък за пране на пари на Специалната група за финансови действия (The Financial Action Task Force, FATF).

 1.5. Образование за устойчив икономически растеж!

  1. Бизнес среда и икономика

2.1. Запазване на съществуващия данъчен модел и данъчно-осигурителната тежест и намаляване на дела на БВП, преразпределян през държавния бюджет.

2.2. Намаляване на административната тежест, особено за малкия и среден бизнес, в т.ч.: освобождаване на микро и малките предприятия от обхвата на Стандартния одитен файл за данъчни цели (SAF-T) и от задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта (ESG).

2.3. Реални действия по изграждане на електронното управление във всички области – инвестиционен процес, административни услуги за бизнеса, здравеопазване, образование.

2.4. Насърчаване на инвестициите в реалния производствен и добивен сектор.

2.5. Въвеждане на реално програмно бюджетиране  и обвързване на финансирането на публичния сектор с измерими цели и резултати. Повишаване ефективността на публичния сектор в т.ч. намаляване броя на административните структури и числеността на заетите в тях.

2.6. Премахване на свързаността между увеличението на заплатите в отделни сектори на икономиката и публичната сфера и средната брутна заплата (СБЗ)/минималната работна заплата в страната. Заплащане на лични осигуровки от страна на държавните служители.

2.7. Прилагане на разходно-покривния принцип при определяне размера на държавните такси.

2.8. Недопускане на ново отлагане прилагането на принципа: “Замърсителят плаща“ при определяне на размера на таксата за битови отпадъци.

2.9. Възприемане и прилагане на принципа „1-in-2-out“, т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извеждат/премахват две съществуващи.

2.10. Мерки и незабавни действия за ограничаване на сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелирането.

2.11. Възстановяване и активизиране на инвестициите в железопътния, въздушния, морския и речния транспорт и връзките между тях. Изграждане, рехабилитация и поддръжка на алтернативни шосейни маршрути и довършване на магистралите. Подкрепа на концесионирането на ключова публична инфраструктура като метод за ограничаване на корупцията и неефективното изразходване на публични средства.

2.12. Стимулиране на инвестициите, пазарно внедряване на иновациите и въвеждане на нови технологии.

2.13. Въвеждане на принципите и добрите практики на корпоративно управление на ОИСР, приложими за българските публични дружества и в работата на държавните и общинските органи и институции.

  1. Енергетика и „зелен преход“

3.1. Гарантиране на компенсаторния механизъм за високите цени на ел. енергията докато има необходимост.

3.2. Приемане на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия.

3.3. Активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран и балансиран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход във всичките му елементи и ре-калибриране на Зелената сделка.

3.4. Изграждане на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само при конкурентна цена за потребителите.

3.5. Повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“.

3.6. Преминаване към пълна либерализация на пазара на електрическа енергия с ограничаване на субсидирането на цените единствено до енергийно бедните.

3.7. Насърчаване на мерки за масово внедряване на системи за съхранение на енергия (батерии) в комбинация с ВЕИ за собствено потребление, както и на водородни зарядни станции, с цел постигане на целите на Зелената сделка.

3.8. Значително облекчаване и опростяване на процедурите по изграждане на ВЕИ и продажба на електрическа енергия.

  1. Образование и пазар на труда

4.1. Ориентиране на средното и висше образование към потребностите на пазара на труда, включително прецизиране на план приема, промяна/надграждане на принципа на финансиране „парите следват ученика/студента“,  рекламиране на образованието по дефицитни специалности и въвеждане на задължителна матура по математика. Въвеждане на конкретни измерители за качество.

4.2. Развитие и разширяване на дуалното обучение за подготовка на квалифицирани кадри чрез тясно партньорство между образователната система и бизнеса, съобразено с реалните потребности на икономиката.

4.3. Синхронизиране на системата за обучение на възрастни в политиките на МТСП и МОН, с прилагане на индивидуални обучителни сметки, микроудостоверения и поддържане на целите на това обучение с нуждите на пазара на труда.

4.4. Повишаване на дигиталните умения на населението, в т.ч. на бизнеса и работещите Насърчаване на дигитализацията на икономиката и осигуряване на среда за използване  на изкуствения интелект.

4.5. Повишаване на финансовата грамотност на населението с приоритетен фокус върху ученици и студенти.

4.6. Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование, чрез труд, вкл. финансови санкции и стимули.

4.7. Отмяна на чл. 244 КТ и въвеждане на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и правилното транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати.

4.8. По-нататъшно облекчаване, ускоряване и поевтиняване на процедурите за достъп на работна ръка от трети страни до пазара на труда в България и мерки за насърчаване на устойчивата им заетост в България. Разработване на програма и пакет от мерки за привличане / завръщане в страната на висококвалифицирани и дефицитни специалисти. Усъвършенстване на режима на хибридна и дистанционна работа.

  1. Социална политика и здравеопазване

5.1. Укрепване и развитие на капиталовите стълбове в пенсионния модел и създаване на условия за повишаване на доходността на инвестициите на осигурените лица и развитие на капиталовите пазари.

5.2. Възстановяване на връзката между осигурителен принос и размер на получаваната пенсия и ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики, целящи краткосрочни политически цели, а не дългосрочност и устойчивост на пенсионната система.

5.3. Подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, по-доброто таргетиране чрез подоходни и имуществени критерии и обвързването й с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд и пр.

5.4. Пълен преглед на инвалидните пенсии и проверка на базата на оценка на риска.

5.5. Продължаване на усилията за осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на деца – строителство на детски ясли, градини и кътове и насърчаване на бързо завръщане на работа на майките.

5.6. Здравна реформа с акцент върху превенцията и профилактиката. На тази основа оптимизация на болничната мрежа.