Изх. № 06-12-6/09.02.2022 г.

ДО

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДАНИЕЛ ЛОРЕР
МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ОТНОСНО: Съотношение на грантово финансиране към финансови инструменти в Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ) и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027 г.“ (ПКИП).

       

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в АОБР, и национално представителните синдикати – КНСБ и КТ „Подкрепа“, изразяват сериозно безпокойство относно възможни промени, водещи до увеличаване на ресурса за финансови инструменти спрямо този за грантово финансиране във вече представените на ЕК НПВУ и ПКИП.

След продължителни обществени обсъждания и работни срещи, на АОБР и националните синдикати с едно редовно и две служебни правителства, и постигнато в резултат съгласие по Програмата за икономическа трансформация (икономическия фиш) Националният план за възстановяване и устойчивост бе внесен в ЕК на 15 октомври 2021 г.

В началото на м. декември НПВУ бе върнат с редица забележки от ЕК, като тези по „икономическия фиш“ бяха технически. В началото на м. февруари т.г. от изказвания на г-н Министър-председателя стана известно, че забележките на ЕК са отразени, в НПВУ са направени промени и неговата коригирана версия е внесена в ЕК. Социалните партньори не бяха запознати и консултирани с промените, нито коригираната и внесена в ЕК от настоящото правителство версия бе направена публично достояние. Логично бе процесът на обществено обсъждане, вкл. с бизнеса, да бе осъществен преди внасянето на последна версия на НПВУ за разглеждане от ЕК.

ПКИП, чийто вариант след процедурата по обществени консултации и одобрение от Тематичната работна група, беше изпратен за неформално съгласуване със службите на ЕК на 29 октомври 2021 г. На 28 януари 2022 г. бяха получени неформалните коментари от ЕК по последния вариант на ПКИП, като ЕК очаква окончателения вариант от страна на Р България. Настояваме този последен вариант на ПКИП да отразява в пълна степен становището на българския бизнес чрез национално представителните негови организации.

Във връзка с евентуални промени, вече направени в НПВУ и възможни такива в ПКИП, касаещи увеличаване на финансовите инструменти за сметка на грантовото финансиране, заявяваме следното:

В периода от м. май до м. октомври 2021 г. АОБР многократно е представяла (включително и съвместно със синдикатите) пред съответните министри, писмени становища и обосновки, доказващи небходимостта от значително преобладаване на грантовете в НПВУ и ПКИП. В резултат на многообройните срещи и дискусии, във внесения на 15 октомври 2021 г. ПВУ, бе заложено съотношение 70% грантово финансиране към 30% финансови инструменти (макар и с по-нисък от предлагания от нас процент грантове), както и 65% грантово финансиране към 35% финансови инструменти в ПКИП. Настояваме горепосоченото съотношение да бъде запазено и отстоявано пред ЕК.

За съжаление, без да е обсъждано с национално представените работодателски организации, в публичното пространство и в медиите г-н Лорер обяви, че горецитираните стратегически документи се преразглеждат и в тях ще бъде заложено съотношение 50% грантове към 50% финансови инструменти. Считаме, че такива сериозни промени на вече договореното от три правителства с българския бизнес през миналата година са напълно необосновани и в никакъв случай няма да бъдат положителни за българската икономика, изправена пред тежки предизвикателства.

Подробните обосновки за съотношение на финансови инструменти към грантове и превес на последните може да намерите в предишните ни становища, адресирани до предходните служебни правителства. Те се отнасят до:

  • безпрецедентното влошаване на ликвидността, оборотите и финансовите резултати на предприятията в България, вследствие на пандемичната криза и, в още по-голяма степен, вследствие на драстичното нарастване на цените на електроенергията, газа, материалите и суровините;
  • изключително високата капиталова адекватност на банкова система у нас, която очевидно не се нуждае от допълнителен ресурс;
  • допълнително оскъпяване на финансовия ресурс (под формата на финансови инструменти), когато премине през търговските банки или други финансови посредници;
  • настоящият наличен ресурс за финансови инструменти, превишаващ в пъти жизнеспособното търсене за него от български компании, които оперират трайно в България;
  • предлаганият и от капиталовия пазар значителен ресурс за дялово финансиране на МСП и големи компании, включително BEAM сегмента за МСП и стартиращи компании на борсата;
  • сериозната задлъжнялост на предприятията, която би се увеличила чрез финансови инструменти и би задълбочила тяхната изостаналост спрямо развитите икономики;
  • съревнованието с други страни от региона за привличане на чужди инвеститори, които оценяват възможностите за грантово финансиране като сериозен плюс и наличието на множество възможности за грантово подпомагане в съседни страни;
  • и други.

Тук посочваме следните допълнителни аргументи в полза на необходимостта от запазване на договореното между три предходни правителства и бизнеса и посочено по-горе съотношение между финансови инструменти и грантове:

  1. Определянето на вида и обема на финансовите инструменти, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1060 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 юни 2021 година, трябва да се осъществи на базата на предварителна оценка (ex-ante assessment), която да включва анализ на търсенето на съответните инструменти, анализ на предлагането им (наличието им на пазара), анализ на недостига на финансиране на МСП на база търсене и предлагане, и да даде количествена оценка на недостига на дългово и дялово финансиране. Предварителна оценка за приложимостта на финансовите инструменти за предходния период 2014-2020 беше изготвена и налична при залагането на финансови инструменти за периода. Пазарната ситуация за програмен период 2021-2027 е съществено различна от анализираната през 2014 година, когато е направена последната публична предварителна оценка. Предварителна оценка за периода 2021-2027 не е публично представена и нейното качество и детайл не могат да бъдат оценени. Съответно, промени, касаещи стотици милиони евро ресурс в полза на финансовите инструменти и без обсъждане и съгласуване с представителните организации на българския бизнес, не бива да бъдат извършвани, тъй като вкл. ще противоречат на Регламент 2021/1060 на ЕС.
  2. Наличието на различни финансови инструменти в момента е в пъти по-голямо от анализираното жизнеспособно търсене в последната публична предварителна оценка за приложимостта на финансовите инструменти. Този факт е в контраст с високата задлъжнялост на производствения сектор в България, изведен като основен проблем в много стратегически документи, включително и в анализа към Националния плана за възстановяване и устойчивост.

2.1. В таблицата по-долу е представена информация за наличните фондове за дялово инвестиране, изготвена на база на информация от сайтовете на самите фондове.

Фонд Капитал
млн. евро
1 NEVEQ 2 20,00
2 NV3 Fund 23,00
3 Eleven I fund 24,00
4 Eleven II fund 6,00
5 Eleven III fund 60,00
6 LAUNCHub Fund I 9,00
7 LAUNCHub Ventures I 19,00
8 LAUNCHub Ventures II 74,00
9 BlackPeak Fund I 110,00
10 BlackPeak Southeast Growth Equity Fund 68,50
11 Empower Capital 21,00
12 BrightCap Ventures 25,00
13 Vitosha Venture Partners Fund I 26,00
14 Innovation Capital 21,10
15 Морннгсайт Хил 38,50
16 Silverline Capital Mezzanin Fund 43,00
17 София Ейнджълс Венчърс 13,00
18 Фонд за капиталови инвестиции ББР 33,23
19 PostScriptum Ventures 100,00
20 Neo Ventures 3,00
21 Innovation Starter 1,00
22 Фонд за дялови инвестиции Сердика Не е налична
23 Urban Impact Ventures Не е налична
24 Rosslyn Capital Partners Не е налична
Обща сума в млн. евро 738,33

Виден е огромният ресурс на действащите към момента фондове за дялово финансиране, без да е отчетен и наличният ресурс на капиталовия пазар, включително beam сегмента, без наличен анализ за търсенето. Съществува риск при алокиране на допълнителни средства от НПВУ и ПКИП 2021-2027 за дялово финансиране, избраните фондове да не могат да намерят жизнеспособно търсене и да финансират компании и екипи от региона, което няма да има търсения ефект върху българската икономика, или да са принудени да финансират голям брой рискови сделки при завишени оценки.

2.2.  В момента на пазара се предлагат рециклирани средства от финансовите инструменти от периода 2007-2013 (JESSICA, Jeremie), финансовите инструменти от периода 2014-2020, управлявани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ), в размер на 1,2 млрд. лв. (892 млн. лв. дългови инструменти и 293 млн. лв. дялови инструменти), както и финансови инструменти директно на европейско ниво – COSME, InnovFin (357,9 млн. евро за България), SME Initiative (102 милиона евро), предлагани на българския пазар от редица банки.

В допълнение, видно от информацията за Напредък по антикризисните икономически мерки изпълнявани по линия на ОПИК за преодоляване на негативните ефекти от пандемията COVID-19 върху българската икономика[1], публивана регулярно на интернет страницата на Министерството на икономиката, броят и размерът на договорените кредити по програма „Възстановане“ в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете (за която беше мобилизиран ресурс от 2,5 млрд. лева[2]), са далеч от първоначалните очаквания. За изминалите 7 месеца от началото на програмата договорените кредити по новите подобрени условия са 672, на обща стойност 282,6 млн. лв. (11,3% от бюджета на програмата). От една страна, това е индикатор за интереса и/или обективната невъзможност на българските компании да се възползват от този инструмент, но поставя под съмнение и ефекта от прилагането му като антикризисна мярка.

В светлината на общ ресурс от минимум 2,4 млрд. евро, налични на пазара финансови инструменти, и нито едно евро грантов ресурс за пряка подкрепа на иновациите и инвестициите, по-нататъшно увеличаване на бъдещия ресурс за финансови инструменти би бил в пряк ущърб на българската икономика.

  1. Твърдението, че грантовите схеми подхранват корупция, е необосновано и ирелевантно на фона на милиарди евро, отредени за грантови схеми във всички планове за възстановяване и оперативни програми на останалите страни–членки на ЕС. Използването на всички европейски грантови средства досега и в бъдеще (условия за кандидатстване, сключени договори, изпълнението им, избор на доставчици, верифицирани разходи и т.н.) е публично достъпно в системата ИСУН 2020. В същия момент, информация за реализацията на досегашните европейски средства за финансови инструменти не е налична в националната система за управление на еврофондовете ИСУН и е невъзможно да бъде намерена за целите на анализ и решения, базирани на него. Няма проследимост и данни кои компании са финансирани и за какво финансираните компании са използвали средствата – както от дълговите, така и от дяловите финансови инструменти. Липсват данни за устойчивост на тези компании. А такава информация следва да е достъпна, при условие че се използва публичен финансов ресурс.
  2. В таблицата по-долу е показана информация за разпределението на финансовите средства по ПКИП, извлечена от последния работен вариант на програмата.

Виден е високият дял на дяловите и гранционните инструменти, предвид изложеното в горната т.2, на база на което АОБР е категорично несъгласна с по-нататъшно увеличаване на дела на финансовите инструменти в ПКИП.

В същото време, съотношението на финансови инструменти към грантове в последния вариант на НПВУ, внесен от настоящото правителство в ЕК, не е публично известно.

Във връзка с  всичко гореизложено и предходните становища на социалните партньори относно съотношението „грантове-финансови инструменти“ в НПВУ и ПКИП, настояваме за спешна среща, на която да получим уверение, че българското правителство ще запази и отстоява вече договорените с бизнеса следни съотношения: 70% грантово финансиране към 30% финансови инструменти в икономическия фиш на НПВУ и 65% грантово финансиране към 35% финансови инструменти в ПКИП 2021-2027.

С УВАЖЕНИЕ,

 

Васил Велев, председател на УС на АИКБ

Добри Митрев, председател на УС на БСК

Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП

Кирил Домусчиев, председател на УС на КРИБ

Пламен Димитров, президент на КНСБ

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“

 

 

 

______________

[1] https://www.mi.government.bg/bg/news/napredak-po-antikrizisnite-ikonomicheski-merki-izpalnyavani-po-liniya-na-opik-za-preodolyavane-na-negati-4206.html?p=eyJwYWdlIjozfQ

[2] https://www.mi.government.bg/bg/news/startira-nova-programa-vazstanovyavane-v-podkrepa-na-biznesa-chrez-garancii-ot-fonda-na-fondovete-4069.html

Translate »