Организационната структура на индустриалните отношения в България е изградена в съответствие с Кодекса на труда и Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество.
Според чл. 3 от КТ, „Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите“.
Диалогът на национално ниво се води в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а на на регионално и отраслово/браншово равнище – в рамките на съответните браншови/секторни и регионални съвети за тристранно сътрудничество.
В тристранното сътрудничество участват представители на държавата и на национално представителните синдикални и работодателски организации.
От страна на държавата, в зависимост от нивото, на което се осъществява тристранното сътрудничество, участват органите на изпълнителната власт:
- На национално и отраслово ниво – зам.-председател на Министерския съвет (като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество – НСТС), министри, ръководители на ведомства.
- На общинско равнище органите на местното самоуправление в социалния диалог се представляват от кметовете.
Качеството „представителна организация на национално равнище“ се придобива при наличието на установените в Кодекса на труда критерии.
Процедурата е популярна с термина „национално преброяване“.
Първото преброяване е проведено през 1993 г., а последното – през 2020 г.
Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.
За периода 2021-2025 г. за представителни на национално равнище организации на работодателите са признати:
За да бъде призната за национално представителна, една работодателска организация трябва да отговаря на следните изисквания:
- Да обединява браншови/отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 000 осигурени по трудов договор лица;
- Да има организации в повече от една четвърт от икономическите дейности (по КИД), с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
- Да има местни органи в повече от една четвърт от общините и национален ръководен орган;
- Да има качеството на юридическо лице, придобито най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност;
В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова/отраслова организация в две или повече национални работодателски организации, той следва изрично да упълномощи една от националните организации, която да го представлява. Същото се отнася и за браншовите организации, членуващи в повече от една национални работодателски организации.
На 15 март 1990 г. между социалните партньори е подписано Генерално споразумение, въз основа на което е създадена Националната тристранна комисия за съгласуване на интересите, а на 25 март 1990 г. са приети Правила за работата на Националната комисия, с което се слага началото на институционализирането на тристранното сътрудничество в страната.
През 1992 г. е приет първият нормативен текст, определящ критерии за представителност на организациите на работодателите и на работниците и служителите. За представителни организации на работодателите са признавани тези, които:
- обединяват не по-малко от 500 работодатели,
- обединяват работодатели в повече от един отрасъл,
- имат изградени национални и териториални органи.
С ПМС 7 от 22.01.1993 г. (ДВ, бр. 8 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 23 от 1993 г.) е приет Правилник за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество, съгласно който работодателските организации трябва да покриват следните критерии за представителност:
- Отраслов: най-малко два отрасъла и не по-малко от 50 работодатели във всеки от тях
- Регионален: да има изградени съответни териториални органи в не по-малко от 50 на сто от бившите окръжни градове в страната; всяка териториална структура да се състои от не по-малко от 10 работодатели.
С ПМС 41 от 17.02.1998 г. (ДВ, бр. 22 от 1998 г.) е приета Наредба за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите, с която не се променят критериите за представителност, а само процедурата за установяване на тяхното наличие.
През 2001 г. са приети промени в Кодекса на труда ( ДВ. бр.25 от 16 Март 2001 г.), с които е утвърдена цялостна национална система на тристранно сътрудничество. Приети са подробни текстове за създаването на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), както и за определянето на представителността на организациите на работодателите и синдикатите. Според промените, за да придобият национална представителност, работодателските организации трябва да имат:
- Най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 работници и служители;
- Организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите;
- Местни органи в повече от една пета от общините и национален ръководен орган;
През 2003 г., с ПМС 152/11.07.2003 г. е приета Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. С нея се отменят съществуващите до този момент Правилник за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество (1993 г.) и Наредба за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите (1998 г.). Наредбата от 2003 г. е променяна три пъти – с ПМС 142 от 21 юни 2007 г. (ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007 г.), ПМС 13 от 27.01.2012 г. (ДВ. бр.10 от 3 Февруари 2012 г.) и ПМС 15 от 27.01.2016 г. (ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016 г.).
През 2007 г. с изменения и допълнения в Кодекса на труда ( ДВ, бр. 40/2007 г.) са променени критериите за представителност на работодателските организации. Според новите изисквания, за да бъде призната за национално представителна, една работодателска организация трябва да има най-малко:
- 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организаци; или 30 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация.
- Организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, с не по-малко от 10 членове. В случаите, когато една отраслова организация членува в две или повече организации на работодателите, тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява;
- Местни органи в повече от една пета от общините и национален ръководен орган;
- Качеството на юридическо лице, придобито на-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност.
През 2012 г. критериите за представителност отново са променени чрез изменения и допълнения в Кодекса на труда ( ДВ, бр. 7/2012 г.). Новите (действащи в момента) условия предвиждат работодателските организации да отговарят на следните изисквания:
- Да обединяват браншови/отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 000 осигурени по трудов договор лица;
- Да имат организации в повече от една четвърт от икономическите дейности (по КИД), с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
- Да имат местни органи в повече от една четвърт от общините и национален ръководен орган;
- Да имат качеството на юридическо лице, придобито най-малко три години хпреди подаване на искането за признаване на представителност;
В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова/отраслова организация в две или повече национални работодателски организации, той следва изрично да упълномощи една от националните организации, която да го представлява. Същото се отнася и за браншовите организации, членуващи в повече от една национални работодателски организации.